Прочетен: 1297 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2013 01:42
Форми предприятията в държавния капитализъм
Държавата като мажоритарен инвеститор |
Държавата като миноритарен инвеститор |
Държавни предприятия и компании Държавни холдингови компании |
Частично приватизирани компании и предприятия (PPF) Миноритарни пакети, управлявани от държавните холдингови компании (SOHC) Заеми и акции на държавните банки и банките за развитие Суверенни фондове (SWF) Други държавни фондове (например, пенсионни, застрахователни и т.н.) |
Предприятия управлявани мажоритарно
Първата група е традиционната форма за държавния капитализъм. Там са предприятията които държавата управлява като мажоритарен собственик. Те са производствени и търговски единици. Отличават от държавните институции които предоставят обществени услуги - съдилищата, националните системи за здравеопазване или осъществяват контролни и други функции.
Държавата управлява държавните предприятия /да не забравяме, че са в повечето случаи смесени /освен чрез пакета акции /дяловото участие/ и чрез лица в управлението – управител, както и с механизмите на министерството към което е предприятието.
От таблиците в предната част виждаме в колко много страни по света, и развити и развиващи се държавата пряко контролира голям брой предприятия. Интересен факт е, че националните петролни компании /13 броя/, държат 3/4 от световните запаси на петрол и газ . Изцяло държавни са Aramco в Саудитска Арабия и Pemex в Мексико. Контролират се от държавата ENI - Италия, Statoil - Норветия, Sinopec - Китай, Petrobras - Бразилия. Всички тези са акционерни дружества.
Отбелязвам го това за да се разбере, че новите държавни компании освен, че не отстъпват на частните и се управляват също толкова добре. И все пак държавата с тях изпълнява и други функции, но в никакъв случай да се съсипва или краде държавен капитал. Друго важно положение при тези компании е тяхната кооперираност с други големи и водещи в отрасъла частни и чуждестранни. Обменят се технологии или направо се усвояват такива и се реализира печалба от други страни, а не само от собствения си ресурс.
Газпром е познат у нас. Те купуват петролногазови активи в Източна Европа и Азия. През 2008 година придобива 51% от акциите на Naftna Industrija Srbije. Китай чрез Sinopec през 2006 година купува анголско петролно находище за 700 млн. долара.
Държавите използват всички възможни начини да управляват множество държавни компании. Китай има Комисия за надзор и управление на активите SASAC. Тя си е чиста холдингова компания която контролира сто самостоятелни и холдингови компании. ОАЕ е собственик на суверенните фондове на страната - Istithmar World и Dubai International Capital. Така командва държавните си предприятия.
Предприятия управлявани косвено – държавата е миноритарен собственик
За да не бъде държавата лош собственик, за да не рискува твърде много или друга причина държавата става и миноритарен собственик в редица предприятия. Това е така защото тя може косвено да управлява или насочва предприятията към определен път на развитие.
За това има следните инструменти:
1. Миноритарен пакет акции от предприятия и холдингови компании.
2. Давайки заеми от държавни банки и банките за развитие /агенции/.
3. Суверенните и другите държавни фондове.
По време на приватизация държавата придобива частично приватизираните компании /PPF/. В тези миноритарни предприятия държавата може да държи „златни акции“. Тези акции нищо са „златни“ защото дават право на вето. Освен това със самите предприятия държавата води регулаторна политика с която влияе на икономическите единици – окрупнява ги или ги дотира заменяйки заеми с акции.
Държавният капитализъм с цел развитие на важен сектор може да помогне на предприятия които формално са частни, но получават огромна подкрепа от държавата. Очевидни са примерите от Китай и Бразилия:
1. Lenovo е частно предприятие, но Китайската академия на науките му дава началния капитал и има акции в него. Държавата помага – 2004 година помага да се купят персонални компютри на компанията ІВМ за 1,25 млрд. долара.
2. Бразилското Vale също е частно предприятие. Държавата обаче държи „златни“ акции. Сменя и управителя/президента Роже Аньели, който не е съгласен с държавната политика в сектора. да подаде оставка, заради несъгласието му с държавната стратегия в сектора.
3. В Китай още примери са: автомобилна промишленост - Geely, телекомуникационната - Huawei, производителя на потребителски стоки - Hаier и други.
4. В Малайзия чрез холдингови компании се командват 52 предприятия от които 26 са държавни с миноритарни пакети акции, а останалите с мажоритарен дял. Холдинга е Khazanach National Berhad.
Държавните банки и банките за развитие са най-използвания инструмент на източници на дългосрочен капитал за частните предприятия. Нормално е участието им в управлението. По времето на либерализацията и приватизацията през 90-те години /механизмите на М. Тачър и Р. Рейгън/се съкратиха мащабите на дейност на банките за развитие. В редица страни обаче се запазиха и сега действат много активно. В 2011 година в света е имало 288 банки за развитие:
- Южна и Източна Азия - 30%
- Африка - 25%
- Латинска Америка - 18%
Банки за развитие през 2011 година
|
Агенции за развитие |
Общи банки за развитие |
Специални банки за развитие |
Търговски банки, финансиращи проекти за развитие |
Всичко в региона |
Африка |
3 |
26 |
21 |
20 |
70 |
Северна Америка |
- |
- |
1 |
- |
- |
Южна и Източна Азия |
13 |
23 |
22 |
27 |
85 |
Евразия |
- |
8 |
2 |
9 |
19 |
Европа |
- |
7 |
3 |
2 |
12 |
Латинска Америка |
4 |
29 |
17 |
1 |
51 |
Среден Изток |
- |
1 |
3 |
3 |
7 |
Океания |
1 |
5 |
5 |
4 |
15 |
Други |
- |
20 |
5 |
3 |
28 |
Общо |
21 |
119 |
79 |
69 |
288 |
По данни на: S. Lazzarini, A. Musacchio, R. Bandeira-de-Mello and R. Marcon. What do development banks do? Insper Working Paper, 2012.
Има създадени агенции и инвестиционни агенции както и центрове за подготовка които оказват само техническа подкрепа за отделни икономически сектори. Те не предоставят заеми под никаква форма. Предоставят гаранции на съответните предприятия за получаване на заеми което е достатъчно.
Следват банките за развитие които са национални /Korea Development Bank/, междурегионални /Inter-American Development Bank/. Те могат да бъдат и специални /The Principle Bank for Development and Agricultural Credit – египетска, The Land Bank – филипинска/. Банката може да е с по-широки функции като National Housing Bank от Индия.
Има и търговски банки които финансират определени сектори от икономиката по препоръка на държавата. Тази практика е утвърдена в Бразилия. Бразилската банка за развитие (BNDES) действа не само като кредитор, а и като миноритарен акционер в много предприятия. Това го прави с подразделението си BNDESPAR.
Пример за ролята на банката е ситуацията през 2009 година, когато президента за развитие на бразилското производство публично принуждава компанията Vale да инвестира в местните металургични мощности и да купува кораби, произведени в Бразилия. Частните инвеститори се обявяват против, но след публичните дебати и обществената критика, частните акционери в компанията са принудени да отстъпят пред натиска на държавата.
Държавният капитализъм освен производствените предприятия и холдинговите компании разполага и с управление на суверенни фондове (SWF). Това са огромни капиталови ресурси. Норвежки фонд контрлолира 430 млрд Government Pension Fond. Китайски 330 млрд долара - China Investment Corporation. ОАЕ 400 млрд. долара - Dhabi Investment Authority.
Суверенните фондове се делят на две групи: фондове на спестявания, занимаващи се с търсене на ефективни инструменти за инвестиции, и фондове за развитие. Няма да ги разнищваме, а само ще кажем, че те вече оперират помежду си за да няма посредници и да не се получава случая с китайския фонд China Investment Corporation, на който всички инвестиции бяха в САЩ и се изпариха.
През 2009 China Investment Corporation и Qatar Investment Authority подписаха споразумение за създаването на съвместно предприятие. Следващата 2010 година, консорциум от девет фонда, включително държавната инвестиционна корпорация на Сингапур, China Investment Corporation и Abu Dhabi Investment Council, вложи 1,8 млрд. долара в бразилската инвестиционна банка BTG Pactual, клон на швейцарската банка UBS.
Е при тези огромни пари и възможности на различните фондове които търсят начини за добра инвестиция, защо не идват в България. Уж сме на кръстопътя на света. Нещо което не спираме да повтаряме по най-различни поводи.
Суверенни инвестиционни фондове и активите им през 2010, в млрд. долари
Фондове |
Страна |
Обеми активи |
Government Pension Fond |
Норвегия |
431 |
Abu Dhabi Investment Authority |
ОАЕ |
395 |
China Investment Corporation |
Китай |
332 |
Kuwait Investment Authority |
Кувейт |
295 |
Government of Singapore Investment Corporation |
Сингапур |
185 |
Temasek Holding |
Сингапур |
133 |
Фонд за национално благосъстояние |
Русия |
87 |
Qatar Investment Authority |
Катар |
70 |
Libyan Investment Authority |
Либия |
64 |
По данни на: A. Musacchio and E. Stayov. Sovereign wealth funds: barbarians at the gar or white knights of globalization?, Harvard Business School note No 9-712-022, 2011.
Има и други държавни фондове - пенсионни, застрахователни. В Индия държавната Корпорация за животозастраховане – LІC е най-голямата холдингова компания в страната. Инвеститор е с обем на инвестициите от 50 млрд. долара през 2011. Държавата контролира LIC и назначава членовете на директорския и борд, както и членовете на висшето ръководство. Тя често кара компанията да инвестира в акции на държавни предприятия.
С тези примери се доказва наличието на държавен капитализъм в съвременната икономика.
Транснационализация на държавния капитализъм
По изследване на UNCTAD се очертава тенденция към активна транснационализация на държавните предприятия. Според UNCTAD, транснационалните държавни предприятия са компании със следната структура - предприятие-майка и дъщерни филиали, в които държавата има контролен дял /пълен, мажоритарен или значителен миноритарен/. Държавата има контрол на предприятието когато владее 10% или повече от акциите с право на глас на предприятието или участва в него като най-голям акционер. През 2010 година в света е имало 650 държавни транснационални компании, с 8500 чуждестранни филиали. От 100-те най-големи транснационални корпорации на планетата 19 са държавни. Петнайсетте най-големи държавни ТНК представляват известни и лесно разпознаваеми марки.
Тагове:
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Why are US embassies in other countries ...