Най-голямата спекулация за пред масовата публика в България е твърдението, че в западния свят липсва държавната собственост. Не е обаче нито точно, нито вярно това твърдение. Няма момент от историята на капитализма в който държавата да няма намеса в икономиката. Ще го покажа в следващото изложение на факти от целия свят. Популярните медии оставят впечатление, че намесата на държавата в икономическата активност напълно е отсъствала като цяло или за значителен период. Доста експерти, наблюдаващи последната вълна от национализации и държавна подкрепа за банките, се опасяват от неизбежното завръщане на държавните предприятия от миналото.

Мит е, че държавната намеса в корпоративния сектор е била следствие от Голямата депресия през 30-те години. Смята се, че до 1929 година корпоративните финанси са свободни от държавна намеса. Това не отговаря на истината! Защо?

Джордж Вашингтон назначава Александър Хамилтън за първи държавен секретар по финансите на САЩ септември 1789. Той изготвя „Доклад за обработващата индустрия“ което е негов план за развитие на националната икономика. САЩ се нуждаят от протекция на индустриалните си отрасли, ако искат те да се развият успешно. Държавният капитализъм е повсеместно явление и е толкова стар, колкото и самият капитализъм. Въпроса е във формулировката или по-точно смисъла който се влага в термина. Даже не е необходимо да обвързваме процентното участие на държавата в икономиката пряко или непряко за да е вярно твърдението. Англосаксонците се представят за истинските защитници на свободния пазар от европейската и азиатска практики. Всяка икономика разчита на държавата за я развие или да защити/протежира уязвимите отрасли. Великобритания създава още през 1600 национална супер компания - Остиндийска компания. Държавна намеса има навсякъде  Англия, Бразилия и Германия. От начало държавата стимулира инвеститорите – купувайки държавните ценни книжа се развиват банките, железниците и другите комуникации и обществени структурни единици. И така в 1840 година около 80% от железниците по света са частни, но  за 60-70 години в 1910 година държавата има 60% от тях.

Държавата подкрепя частните дружества с облигации за да предоставят обществено значими продукти или услуги. С това тя предостявя един вид субсидиране на производства и услуги. Държавата често играе и ролята на гарант пред кредиторите на тези компании. Това е индиректно държавно участие все пак.

През 19-ти век и началото на 20–ти няма леви партии. Тогава общинските и федералните власти в държавите от западна европа са собственици на компаниите за комунални услуги. Било е от изключителна важност за социалната обстановка в държавата. Няма как важни за държавата стоки и услуги да не бъдат най-малко контролирани по някакъв начин.  След Втората световна война при наличие на два модела на развитие – социалистическите държави по модел на Маркс и западната цивилизация по идеите на Кейнс. В резултат на това е признак на цивилизованост държавната намеса в икономиката за западните страни. Те създават индустриални гиганти и изграждат „държава на всеобщото благоденствие“. Модела се възприема и от азиатските страни макар и с определена разлика. Бума е до 70-те години. След това започва криза след което последва приватизация и дерегулация. Но преди да се наложат тези действия ситуацията е следната: Франция държи 85% от акциите на енергийния гигант EDF, Япония държи 50% от тези на Japan Tobacco, Германия държи 32% от Deutsche Telecom. Общо държавните компании в страните от ОИСР достигат оборот около 2 трилиона долара и в тях работят 6 милиона души.

Друг метод на действие е държавата да наруши регулационния режим на конкуренция. Допуска монополно положение на държавните фирми или стават олигополи /картелен тип/с което държавата оправя свой дефицит. Примери има от 50-те-60-те години на 20-ти век: Франция - петролният пазар се контролира от Френската петролна компания /CFP/ и компанията Elf-Erap 70% държавна, Великобритания - Националният въглищен борд и компанията British Gas контролират енергийния пазар до 1975 година. Тогава се създава компанията British National Oil Corporation.

Както видяхме има два характерни периода на засилено държавно участие, но е сравнително малко в смисъл като малко компании или малка част като процент от икономиката. Третият период обаче е доста по-показателен. Разраства се държавното участие и причините за това са няколко. Първо се създават протекционистки практики за да се развият нови производства в страната. Второ национализират се стратегическите за държавата производства и се вземат губещите /неинтересните за бизнеса/ отрасли. До тук добре, но идва период в който всички тези предприятия започват да стават неефективни. Причината не е обаче нито икономическа, нито грешка в модела. Просто и ясно – ползването на този голям ресурс за политически цели довежда всичко до неефективност. Най-лесния начин да се решат проблемите пред кое да е политическо ръководство води до смесването на двете функции на държавата. Няма друго решение освен предприетото от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Те налагат в целия свят приватизацията на държавните отрасли и приключват с „държавата на всеобщото благоденствие“. Интересното е, че благодарение на краха на паралелния Марксов модел, който по същия начин е на същото ниво няма сътресения. Изведнъж целия свят се изправя пред проблема за който търсим сега решение. В настоящия момент, както и да го наречем няма ясна представа до къде ще се стигне.  

В 2008 година Lehman Brothers се срутва. Новата ера с краха на двете системи  - Марксовата и Кейнсианската влиза в най-голямата световна криза която е имало. Както видяхме „свободния пазар“ не беше свободен и винаги е имал по-малко или по-голямо държавно участие. Както и да е. Това е неговия край. Този край е увенчан с криза. Алтернатива се явява държавния капитализъм. Той ползва предимствата на държавата и ценностите на капитализма. Сега е изключителен момента защото вече няма два съперничещи си модели. Ползва се стария опит от миналото и на двата и общия ресурс. Никога е нямало толкова ресурси и толкова ефективен инструментариум.

Формите на съвременния държавен капитализъм

В развиващите се страни Държавният капитализъм бих казал, че е необходимост поради несъвършенствата на пазара. Ще повтори за много кратък период всички механизми на държавна намеса която разгледахме в западноевропейските страни. Сложността идва от влизането на силните компании от развитите страни и тяхната политика от една страна. От друга частните компании виждат в появата на новите държавни предприятия заплаха.

Имаме нова политическа обстановка. Стария опит от миналия век неможе да се приложи. На хоризонта е глобален пазар и либералния капитализъм който се очаква да излезе от кризата и да се реализира като държавен капитализъм. Неолиберализма също е на хоризонта. За сега с предимство е държавния капитализъм който съществено се различава от този на миналия век и който определено добива популярност, да не кажа, че се налага.

Фактите! За периода от 1996 година-2000 година държавните компании в страните от ОИСР не е намалял. Във Франция и Италия делът им е до 25% от БНП, в Дания и Финландия - 35%-37%, в Германия - 54%, а в Полша - 58% .

Ролята на държавните предприятия с мажоритарно и миноритарно държавно участие в икономиката на страната по данни на ОИСР /OECD, Corporate Governance of State-Owned Enterprises: A Survey of OECD Countries. OECD, Paris//2005/

Държавните предприятия в развиващите се страни.

Ролята на държавните предприятия в икономиката на развиващи се страни

Данни от: Aldo Musacchio, Sergio G. Lazzarini. Liviathan in Business: Varieties of State Capitalism and their Implications for Economic Performance. Boston, Massachusetts, May 2012.

         Държавните компании са от 12% в Сингапур до 30% в Бразилия и 34% във Виетнам. Определено имаме държавен капитализъм. Опитите за обяснение са много. Сравняват се предишната намеса на държавата със „свободния пазар“. Познатата ни ситуация от втората половина на 20-тия век, която наричат командна икономика и пак се сравнява със „свободния пазар“. Или друг подход сравнение на плановата социалистическа икономика със „свободния пазар“. Сравненията не дават подходящите резултати. Няма обяснение за държавния капитализъм.

         Според мене ситуацията към момента е следната. Кризата удари целия вече обединен пазар. Освен развитите страни с гигантските си корпорации има развиващи се страни и нова група развити „развиващи“ се страни, които трябва да пренастроят цялата си социална и икономическа система. В целия този хаос конкуренцията е върховна, ресурса огромен, потенциалите доста различни, подходите не са ясни, а всеки трябва да експериментира. Целта пред всички е една. Така, че състезанието е в пълна сила. Въпрос обаче е, че системата е една и неможе да има загубил/и с цена на фалит защото ще се повлекат всички, както започна и световната криза. Ето това вече е проблем. Хем свободна конкуренция, хем общо благоденствие или поне контролируемо в определени граници.

         И така какви са формите на държавния капитализъм? Някой има ли подход и разбиране по въпроса?

Йън Бремър е първи. Разграничава държавния капитализъм от командната икономика /централно планиране и преразпределяне на ресурсите от държавата/ и от икономиката на свободния пазар /минимална държавна намеса/. Той твърди, че  държавният капитализъм е система, в която „държавата използва различни видове държавни предприятия за да управлява процеса на използване на ресурсите, както и за създаването на голям брой нови работни места. Държавата помага на частните компании да заемат доминиращи позиции в определени сектори на икономиката. Тя използва т.нар. суверенни фондове за инвестиране на излишната наличност и извличане на максимална печалба“. Той, както доста други противопоставя държавния капитализъм на идеализираната форма на либералния капитализъм /няма такава с държавно участие равно на 0/, в която държавата не се меси в текущата дейност на корпорациите или в преразпределянето на ресурсите.