Последваха години на демокрация в която се смениха доста партийни лидери, правителства и президенти. Всички те обаче декларираха големи успехи. Костов е велик икономист. Ахмет Доган е легенда. Станишев е европейски лидер. Изобщо само успешни лидери. Само успехи! България цъфна. Народа от радост се разбяга кой дето види. Останаха половината горе долу.

         На власт дойде нов човек - от народа. Борисов, но не партизанин, а обикновен пожарникар. За разлика от другите политици той изкара стаж при Тодор Живков и наследи някои негови похвати. Как да печели избори и да си признава грешките. Той лично призна, че от бързане да строи и Цветанов от бързане да следи  всички и да ги съветва, изпуснали Дянков. Така забравили за замразените пенсии, заплати и изобщо за доходите на народа. Но кой не забравя. То цял парламент забрави да си замрази заплатите, та правителството ли.  

         Президента Плевнелиев не заслужава внимание. Освен спуснатите му директиви за друго не става. Изпълни си предназначението и може да се скрие или поне да не прави гафове.

         Нагласеното обаче служебно правителство заслужава внимание. Марин Райков с дипломатичен език който обикновенните хора не разбраха или се направиха, че не разбират каза, че нищо не се е променило и няма да се промени. Просто спасява Бойко и компания. Защо?

“Чухме протестиращите, сега да чуем и мълчаливото мнозинство.”

На разговорен език това звучи така: Чухме протестиращите, малко са и да си гледат работата. Ще си правим каквото знаем. С това се декларира и незаинтересуваност от протестите и конкретните искания.

„Ние не сме партийно правителство, но не сме и антипартийно правителство. Защото ние вярваме в ценностите на представителната демокрация, които са в основата на съвременната европейска цивилизация. Ще държим на приемственост по отношение на направеното досега в областта на инфраструктурата, археологията, културата и другите области, в които бяха постигнати определени резултати. Ще търсим резерви за един по-социален подход, за да подчертаем една бъдеща политика на доходите, която със сигурност няма да бъде нито безотговорна, нито популистка, но ще се опита да даде поне начален отговор на очакванията на хората от най-уязвимите категории.”

Тук има доста повече послания:

1.                 Ние не сме такива, но не сме и онакива. Какви сме в края на краищата? Каквито сме такива, но не и такива каквито искахте вие. Ясно ли е? – А протестиращите не искаха служебно правителство ако си спомняте и никакво правителство не искаха. Това е натрапено! И си го знаят.

2.                 „… представителната демокрация …“ – Това значи на разговорен език: Никакви промени! Никакъв исландски модел или швейцарски. Отива по дяволите и това искане на народа. Твърдо и без право на глас.

3.                 Ще държи на приемственост и още ала бала… Няма нужда от коментар. Оставаме си на старото положение. Това е ясно, ама защо трябва да го каже след като правителството е служебно, за два месеца и трябва да свърши точно определени неща. За други никой не ги иска или очаква от него.

4.                  И в последния абзац е важно да се разбере, че ще опитат да успокоят най-уязвимите категории хора. Защо? Защото трябва да се осигури спокойствие и да забравят за протестите и исканията и да се докарат нещата до избори ама не какви да е избори, а да спечелят нашите хора.

Райков го каза завоалирано, но точно и категорично. Дали обаче разбра народа? И затова ли спряха протестите?

Ще Ви кажа само, че в едно малко квартално капанче, човека от народа бай Иван си пиеше бирата и поглеждаше от време на време към пуснатия телевизор. Слушаше го без да иска. Чу за голямата грижа на правителството за народа, а след това дадоха за отровени възрасна жена и кучето и от закуска намерена на земята. Заслуша се бай Иван. В следващия момент от организацията „хиляди лапи“ защитаваха пламенно правата на уличните кучета и искаха още по-строги мерки за хората. Тогава бай Иван стана и каза „ Що ли не Ви е*а мамата на всички гадове“ и изкара яда си на празните бутилки.

Аз държа за бай Иван. И как да Ви кажа, понеже разбрах какво ми каза Райков и добрите дела на всички управлявали по-рано. Помня и исканията на протестиращите. Ще съм с него срещу гадовете. Защото всичките ядове идват от гадове.

До следващият път.