-1-

Отворено писмо до всички които с труда си доведоха България до сегашното положение.

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми Управляващи Р България, вече 25 години,

Уважаеми НЕбългари разни,

Тъй като моята секретарка е дама, не мога да и продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, тъй като аз самият съм българин, нямам право даже да си мисля така за Вас. Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно…

…

Оказа се, че няма смисъл да Ви се пише, защото:

-          Няма да разберете, нито ще направите нещо което да е добро за държавата и народа;

-          Няма наказание адекватно на поразиите които сторихте на държавата и народа и;

-         Няма и институция която да Ви съди и осъди сега във вашето творение, което трудно можем да наречем независима държава.

…

Радвам се, че без да Ви пиша, много добре ме разбрахте, а най-вече българите ме разбраха.

Ако някой все още не е разбрал, нека просто се разходи из Р България, огледа, помисли и ще разбере.

-2-

Из медиите.

За България.

През 1933 г. във вестник "Щурец" излиза статията "Пътеводител за България – пътища и безпътие". За неин автор е сочен Райко Алексиев. Когато човек чете текста, изпълнен с насмешка и ирония, остава с усещането, че сякаш е описана днешната действителност в родината ни. Ето и цялата статия:

"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението и се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление. /Само цифрите се менят с годините. Бел. от студиото./

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците и предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета /бележничета разни и т.н. Бел. от студиото./

Столицата и има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“ . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."

-3-

По света.

ЕС. Германия

Доста години след войната и след като страната е „цивилизована и демократизирана“ …

Сомалийски имигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек на улицата, който видял и казал:

- Благодаря ви, германци, че ми позволихте да живея в тази страна, че ми дадохте подслон, пари за храна, медицинска помощ и образование. Непознатият казал:

- Ти не си у ред - аз съм афганистанец!

Имигрантът продължил и срещнал друг минувач:

- Благодаря ви, че живея в толкова красива страна като Германия…

Минувачът го прекъснал и казал:

- Аз не съм германец, аз съм иракчанин!

Имигрантът продължил и срещнал друг човек:

- Благодаря ви за отличната страна Германия!

Човекът вдигнал ръка и казал:

- Аз съм от Пакистан, не съм от Германия!

Най-накрая имигрантът видял една жена и попитал:

- Германка ли сте?

Тя му отговорила:

- Не, от Индия съм!

Объркан, той я попитал:

- А, къде са германците?

Индийката си погледнала часовника и казала:

- Те са на работа!

Няма да коментираме от студиото какво работят германците и какво имигрантите, какво получават германските работници и имигрантите и кой кара влака в ЕС.

-4-

Да живеят тарикатите или който го може, го може …

Пак ЕС.

Гърция.

ИЗ ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК

Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар. Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа. Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото. След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.

В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук. Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна. Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре. Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата. Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.

Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило. Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така, че се наложи да я изведа да хапнем на вън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата. Човек ако почне и вечер да говори за работа...

От студиото Ви поздравяваме с празника на труда. Вас работните българи и гражданите на ЕС.

Няма как да поздравим трудещите се от САЩ. Там няма протести, заети са с демократизиране на населението и не празнуват.

Няма да поздравим и празнуващите в Русия защото не разбрахме дали празнуват 1-ви май или руския гений, който откри начин за производство на водка от лунна светлина и океански въздух.

Ще пропуснем Китай защото те празнуват работейки.

За други работещи не сме разбрали. Ако има ги поздравяваме!

Това беше всичко за днес. До нови срещи.