Искаме или не искаме всеки ден сме подвластни на политиката и трябва освен да и търпим последствията да участваме по един или друг начин в нея.

Защо?

Ами другото име на политиката е управление. Но не е просто управление. Не е като управлението на едно предприятие или отделна организация. Поради своята всеобхватност е необходима гъвкава структура на управление, механизъм за функциониране и промяна на структурата, постоянни промени отговарящи на възникналите ситуации, взаимодействие с другите подобни системи и не на последно място начин на всеобщо одобрение на управлението.

С този материал искам да насоча читателите, когато четат политически коментари как да подходят за да не бъдат заблудени и да имат своето собствено мнение, което да бъде такова, че да не ги тормози съвестта или да има „ Тогава успяха да ме излъжат да гласувам, но сега …..“.

Започваме с основното!

Първия въпрос който можем да дискутираме е въпроса с диктатурата. По своята същност „диктатура“ на отделна личност е невъзможна. Във всеки един случай това е доминация на група от хора, при което една личност е начело. Въпроса който се налага – защо идентифицираме диктатурата с диктатора е това, че този човек има качества които го поставят над другите в този момент.

Защо повдигам първо този въпрос?

Отговора е двузначен. Първо за това, че Управляващата партия в една демократична държава /изключвам бившия социализъм или фашизмът/ избрана с мнозинство, което и дава право да управлява сама е своего рода „диктатура“. Управлението на различни партии, но поддържащи един курс на управление е какво? – прикрита „диктатура“.

С една дума след като не си съгласен с решенията на Управляващите, още повече може да не си гласувал за тях, но няма как да не се подчиниш на закона си е диктат спрямо тебе. Най-малката единица в системата. /Няма да навлизаме дълбоко в темата – човека и обществото. Целта ни е друга. По – горе е казано – как да се ориентираме за политическите коментари и коментаторите./    

Това е едната страна на отговора за което го нарекох двузначен.

Второто страна е – дали все пак „диктатурата“ всеки път е нещо лошо, нещо против нас?

 Принципно да – винаги ще има ограничения, които няма да са в унисон с от личното Ви мнение дори и когато в общи линии сте „за“ – и гласували за управлението, и съгласни с повечето от нещата които се случват.

Друг момент на който задължително трябва да се спрем е дългосрочните и краткосрочни цели на Управляващите.

Няма как да се ориентираме или постигнем нещо, ако нямаме конкретна цел. Не е цел – достигане на комунизма, като идеал за съвършенство или западния му аналог – „благоденстващата“ държава. Не, че не са достижими или  няма да се случат изобщо, но другите системи които имат по-близки цели сравнени с техните ще спечелят. Целта на САЩ – световна доминация е постигната и те са причината за краха на двете системи – източно европейската и западноевропейската. До колко ще успеят обаче в налагане на неолиберализма е друг въпрос. Последната световна криза е това – опит за налагане на неолиберализма. Има голяма съпротива от страна на старите европейски демокрации, от антиглобалистките течения и в крайна сметка в това, че неолиберализма има за цел тъй нареченото „световно правителство“.

Да ама на кой?

Надявам се на тези въпроси да си отговорите самостоятелно.

Написах го така за да е по-разбираемо, макар, че не така звучи относно целта на неолиберализма. /Пример със САЩ за тези които не разбират писаното по-горе. В САЩ има ДВЕ партии. Защо две след като са много повече? Защото само двете се сменят във властта. Другите са просто екзотика. Тези две партии имат една цел и я изпълняват, като правят просто цирк. Номера с които уж се различават. Едната ще започне война на едно място, а другата е против, но ще отвори война на друго място./  

 И така след обстойното за наши цели встъпление, може да определим първия критерии по който следва да оценяваме коментарите и коментаторите.

Първо!

За да избегнем нашето лично състояние /дали сме добре материално-финансово  при това управление или не/ т.е. да не сме субективни трябва да разгледаме в приемливо дългосрочен план състоянието на държавата според публичните данни за финансовото и състояние, вътрешната и организация и положението по същите критерии в съседните или колкото е възможно повече страни.

Второ!

Трябва да преценим дългосрочната цел на Управляващите – тя трябва да е една за всички – и как се движат към нея.

И така – България 1989 – 2013 година…

Каква е целта или целите на държавата? Декларирани ли са и документирани от политическите сили?  

Ще цитирам планът Ран-Ът, но забележете!

Боже пази ни от нашите! Ето цитирам:

„От редакционния екип

За проекта

Мирните революции, които се развихриха сред нациите на Източна Европа, срутиха диктатори, създадоха демокрация и освободиха народи­те, като им дадоха възможност отново да се приобщят към Запада. Тези революции разкриха пред света опустошението и разрухата, които наложиха на икономиките на тези страни четири десетилетия на социали­зъм. Ускоряваща се инфлация, тежки, обременяващи дългове, безработица, недостиг на основни стоки, остарели и неефективни заводи и влошаващ се стандарт на живот са симптомите на разрухата, която из­мъчва тези новоосвободили се нации….“

Ето и авторите на проекта:

„Ричард Ран

Глава 1

План за действие в България

Екип от американски съветници

Въведение

В България съществуват всички необходими условия за поддържане­то на жизнена икономика, която да допринесе в максимална степен за постигане на икономическото благополучие и личната свобода на българския народ. Изложеният по-долу план за действие предоставя реално изпълнима основа за бърз преход на България към пазарна икономика, която се характеризира с непрекъснат икономически растеж.“

Ето и фактите:

http://www.economywatch.com/economic-statistics/country/Bulgaria/

Не се качваше графиката. На нея се се вижда възходящо развитие по БВП на България от 1980 до 1990 година. Следва спад и равнището на 1990 е достигнато през 2004-2005 година.  

Първото което е направено е добра крачка. Натоварени са специалисти от България и САЩ да направят план. Има го! Никой не казва, че е перфектен и задължителен. Защо?

Защото както подчертават още никъде не го е имало това за да се знае как да се процедира. От дистанцията на времето не ни трябва да сме големи специалисти за да разберем, че плана не е толкова детаилизиран, че направо да се работи по него. Необходимо е да се подготвят условията за да се започне работа по всяка част. Тук въпроса е обаче кой как чете евангилието?

По горе Ви дадох отговора. Какво твърдят нашите – какво казват американците – какви са статистическите данни.

Ето я и моята позиция! Няма как да оправдая Управлявалите България които наследяват една развиваща се добре страна /графиката 1980 – 1990 години/. За да няма грешно тълкуване на думите ми пояснявам – под добре развиваща се страна имам предвид – балансирана и структурирана икономика. Основните структурни за държава отрасли са добре изградени. Необходимо е развитието им в съответствие с новите реалности! Факт е, че без нищо да се строи, а само се руши и краде и има все още. Останаха последните ценни неща в България които успяхме да окаляме и да изпортим до някъде. Това са АЕЦ Козлодуй който осакатихме сами и го грабим и проекта АЕЦ Белене, който искаме да затрием защото едните го окрадоха, а другите искат да го направят частен. Изобщо АБСУРД.

Не оспорвам дефицитите появили се последните години 1989-1990 които помним, но сега от дистанция на времето и от данните които се публикуват не смятам, че са породени от големи проблеми в икономиката, а са по-скоро изкуствени за мене. Няма как да го разберем вече.

Управлявалите България я бутат в пропаст траеща 15 години. Чак 2005 година /не ми се търси точната дата/ показателите се изравняват с 1989 година.

След 2005 година – няма как да ползваме икономическите показатели от статистиката директно за да не стане стъкмистика. Защо? През 1997 година е въведен валутен борд. Това е доста спорна ситуация. Ставаш зависим от чужда институция и нямаш собствена монетарна политика или действия на пазара. Друго което ме спира е, че неможе да се сравнява само цифровото изражение на държавния продукт без да се вземе под внимание тежестта на самата покупателна възможност на валутната единица.

Идва въпроса защо все пак сравнявам първите години?

Защото държавата не е спряна, нулирана и стартирана отново. Това не е софтуерен продукт. Всички ресурси си работят и в следствие на промените ако са правилно преценени и изпълнени след малък застой трябва да има резултат. Такъв обаче няма. Още по-лошото е, че ако обърнете внимание на планът Ран-Ът никъде не се споменава да се приватизират предприятия от национална важност. Но това се случва след валутния борд. Голямата кражба, разпродажба и утвърждаване на политическата и икономическа олигархия продължава до момента.

Ето затова искам и не само аз, а и протестиращите срещу монополите да има съд за всички Управлявали България до сега.

Ако има желаещи и ентусиасти нека да направим списък на това, което няма вече България и което е явна подигравка на политиците срещу народа. БГА Балкан – колко имота в колко държави и продаден за 200 000 долара. Флота. БДЖ. Международните превози. Фармацевтичните предприятия. Концесиите за златодобив и рудодобив. Последна беше енергетиката. Там чашата преля.

Ако се подходи по този метод на изясняване на позицията с още повече детайли, ще се получи същия отговор. Всички управлявали до сега са го правили тенденциозно в ущърб на България.

Следва логично въпроса – До тук ясно, как да процедираме по-нататък с коментарите и коментаторите.

Как мислите има ли хора които оспорват отговора на първите два въпроса. Колкото и да е смешно и трагично има! Но за мен и смятам, че за всеки здравомислещ човек няма как отговора да е да. Те не заслужават изобщо да се четат.

Следващите стъпки. Отговор на следните въпроси:

Защо не се е случило това което е било дългосрочната цел? Как не се е случило и кои /политик и партия/ са били в основата на провала? Има ли възмездие за виновните: за престъпленията – съд, за грешна политика – излизане от политиката /субекта излиза от политиката/ и остава само като исторически факт?  

За да разберем отговорите трябва да си извадим основните играчи за всеки мандат и да ги класифицираме. В това ще участват първо партиите и след това политиците. Като включваме властта като цяло – законодателна и изпълнителна. Свързване на политиците и партиите с големи или играли роля икономически фактори /фирми, кръгове/.

„Баницата“ България!

Основни играчи през цялото време – БСП и ДПС. Последно време заедно в управлението.

Участвали в голямата игра в началото СДС, после фракции до окончателното му разпадане сега. Запълване на оставеното празно място от сините последователно от НДСВ и ГЕРБ.

Какво интересно откриваме в партиите различни от БСП.

Няма нищо което да ги направи партии.

В началото имаше идея и се появи СДС. Защо се разпадна? Кое е причината?

Непосредствено след обявяване на края на тоталитарния режим той се замени с демокрация. Това става на момента и неможе да бъде движеща идея, колкото и да ни се иска. Трябва време за да се създадат необходимите промени в административно управление, законодателството и икономическата основа. Тъй да се каже съществуването е до момента на започване на приватизацията. Е това е препъни камъка на съюза на демократичните сили. Раздаването на „баницата“!

БСП е организирана и структурирана и естествено няма проблем или ако има проблемите са индивидуални и решими. Получават ръководните кадри които са най-отгоре и така до определено ниво. Не е нужно редовите членове да знаят и получават от „баницата“.

СДС бяха яхнали народното „недоволство“ от призрака „комунизма“ и участваха в раздаването на „баницата“. След всяко управление на БСП управляваха сините. Докато народа взе да се усеща. Започна да се говори за двуполюсния модел и т.н. за да се успокоят масите и пак продължи номера с „баницата“. Да обаче какво ставаше в двата полюса. В единия – червения ъгъл беше партийно структурирана част с постоянни играчи които се обогатяваха, а на синия ъгъл се обогатяваха кой когато успее и с колкото без да го усетят. Не бих казал, че и там няма екипна работа, но е слаба работа. Промяна в статуквото направи Командира. Но от това се възползваха от червения ъгъл. Показаха му играта и народа го намрази. Той приключи за политиката като цяло. Беше в играта, но не беше вече от раздаващите „баницата“. Това и сложи края на съюза. Образуваха се нови бардаци със старите „курви“. Нямаха бъдеще защото беше ясно защо искат властта.

Всички които не са БСП имат някои особености, но си приличат като две капки вода.

Разлика има само в две ДПС и АТАКА. ДПС, както и от където и да погледнем е етническа партия. Ползва се този факт за обединение на постоянна членска маса, която да поддържа безрезервно лидера си. Всичко останало е както при другите. Но тук има твърд електорат.

АТАКА е противовес на ДПС. Тук обаче има два проблема.

Първият. ДПС ще съществува докато държавата вдигне нивото на доходите и инфраструктурно се получи баланс който го имаше в „социалистическа“ България, но си беше проблем и тогава. Тогава ДПС или ще се разпадне, или ще се отвори и няма да бъде повече етническа и с това дразнител за националистите.

Вторият. Когато АТАКА трябваше да е в силата си, по конюнктурни съображения другите големи за момента я игнорираха. Те трябваше да правят какви ли не ходове за да оцелеят. Включително и такива които ги дискредитират като националисти. Какво да казваме. Идеите са им скъпи, но глада си е глад. Само „баницата“ храни.

Показахме разликите при двете партии и сега започваме с приликите.

Всички тези са лидерски формирования. Всички без АТАКА нямат идея около която да правят политика. Националисти е имало и ще има. До колко са „сериозни“ като идея? Не са! Обикновено са на момента и след това само присъствие без значение.

Всички без АТАКА и към момента ДПС ще си отидоха в историята, а на ГЕРБ предстои.

ДСБ – лидер Костов. Тази специално можем да наречем направо частна партия. След последния крах едва ли Костов може да я възроди. Не е изключено, но едва ли ще стане. Все пак има идея или по-скоро позиция - крайно дясна позиция. Няма я обаче основата за това. Икономическата основа за дясна позиция няма, за да припознае частната партия на Костов.

НДСВ – лидер бившия цар. Дойде, взема и си отиде. Друго няма. Той разбира от малък от „баници“. Около него се завъртяха „стари муцуни“. Които успяха, успяха. За останалите и партията няма какво да говорим. Но да си отбележим за да се знае. Царя само е лидерското основание за съществуване на партията. „Старите муцуни“ които доста зулуми направиха са сред тези които трябва да плащат политическата сметка.

ГЕРБ – лидер Бойко Борисов. Добрия стар „непознат - познат“. По една или друга причина се е докоснал до политиците. Видял е колко струват и с какво разполагат. С какво разполагат не е разбрал напълно, но му е било ясно, че е много. В последствие разбира, че е много повече от многото колкото си е представял. Как ги е оценил колко струват. Той по време на „мътната вода“ около подготовката на „баницата“ си е ловял риба в „мътната вода“. Явно е поналовил доста щом е известен и в САЩ. Чак посланика да пише секретна грама за него. Та Борисов е преценил, че политиците са затънали в кал. Всеки има с какво да се държи изкъсо. Страхливи са! Да нямат общо с водачите на силови групировки. Те силните си заминават от „оловна“ диагноза. Но не е разбрал само колко са отмъстителни и, че няма преграда която да не минат – морална или друга за да си запазят „баницата“. И дочака звездния си миг. Този звезден миг сам си го създаде. Основа си партия. Обеща каквото трябваше и не го изпълни. Само унищожи неговата пряка конкуренция. Никой не обича престъпниците. Народа също. Той не ги дели обаче на „наши“ и „ваши“. Както и да е. „Лошите“ престъпници ги махнахме. Останаха само „добрите“ престъпници. Дойде време и за баницата. И тук стана гафа. Навика като изчистиш терена да си играеш играта тук не важи. Посегна на баницата на БСП. Не беше подготвен.

Какво се получи уважаеми читатели? Получихме следните отговори:

1-во. Период на „преход“ значи – подготовка и раздаване на „баницата България. Ще завърши след окончателното и разграбване. Няма спирачка пред „баничарите“ – нито умиращите в бедност и глад нито емигриращите.

2-ро. Получаващите от „баницата“ са задължително от някоя бандитска структура зовяща се партия. Интересното е, че всички са стари познайници. Няма случайни или невинни.

3-то. Дойде време да се замитат следите след последния голям гаф от борбата за „баницата“. Така е когато от баницата остане последното парче. Дори и най-голямото да е се вижда всичко.

От тук нататък вече е лесно да се ориентираме в политическите коментари и да преценим коментаторите. Който оправдава някой от тези оцапаните с „баницата“ е ясно, че или е заблуден или лобира /пази си мястото или иска да получи трохи/.

Интересно е, че народа се ориентира правилно и постави интересни въпроси на протестите си. Другото интересно е, че така се гласува, че и с манипулации разни се получи пат. Сега вече като на екран виждаме кой, как и защо!

На тази база до тук аз вече искам да дам лично мнение. Надявам се да приемете, че е безпристрастно от към политици и партии. И да ме четете естествено.

БСП има голяма част от баницата. Съответно много „стари муцуни“. Съответно имат доста да плащат, ако се стигне до плащане. Но! Започнаха да ги сменят „старите муцуни“. И те нямат идея. Обаче са твърдо ляво. За бъдеще смятам, че ще се приберат в по-малки проценти. Трябва им да съществуват след това. Винаги има нужда от социално управление и водене на социална политика. Капитализъм е. Така е при него.

ДПС в този си вид ще го има още известно време в зависимост от доходите на населението и инфраструктурата на държавата.

АТАКА или друго формирование ще има докато има фактор - най-общо казано българска държава. Най-интересни са в момента, защото от всякъде са гонени, от всякъде са приети. Те трябва да използват момента за да не изчезнат като другите. Използваха момента и казаха истината за монополите и „колониалното“ ни робство. Тях не ги плаши истината, нито циркаджийските похвати на лидера им. Само да съществуват. Надяват се на по-голямо участие в политическия живот и да са фактор. Сега може, но за бъдещето с този имидж на лидера им ме съмнява. В подкрепа на това ще покажа само РЗС. Хубава абревиатура и лозунг. Хубаво е и като идея за дълъг политически живот. Ред, законност и справедливост. Но до тук. Нищо от хубавото не беше направено. Лидера им кръгла нула. Резултат – няма ги.

ГЕРБ. Единствено което трябваше да направи за да бъде непоклатима беше наказание на част от взелите от „баницата“. Ставаше, но те не са политици. Не го направиха по правилата, а пробваха силово и увехнаха герберите. Можеха дипломатично да покажат, че ще изгори някоя дребна риба и край. Но това не е техния начин на действие. Сега в момента ги движи реваншизъм. Да много за малко изпуснаха влака. Ако не прегърнат идея и не станат политици ще изчезнат. Дори да се върнат на власт с реваншизъм няма как да стане. Още си нямат понятие колко е силен противника им.

Ами това читатели. Ето начина да се ориентирате в политическа обстановка в която и да е страна – най-добре в собствената. Ето как да разберете политическите коментатори пристрастни ли са към някой.

Най-накрая ще пиша и за народа. Както видяхте никоя партия и политик не мислят за него и не играят за него. Затова съм ЗА да бъдат осъдени всички, които разрушиха държавата, която наследиха, вместо бързо да я оправят /вижте пак какво пишат американците в плана Ран-Ът/. Но за да стане това трябва да се ползва момента – имаше такъв – и народа да застане зад някой който няма избор /визирам АТАКА по време на изборите, не сега/ и да раздаде правосъдие. Не стана! Сега ни приспиват с цирка който играят. Знаят, че трябва да го играят и не трябва да правят грешката да им лъсват далаверите. Знаят от БСП. Знаят и от ГЕРБ. Затова според мене следва полагане на всички усилия за един дълъг период без сътресения за да се загубят следите на всички извършени безобразия в България. Казвам безобразия защото не всичко е кражба. Но в интерес на това са правени какви ли не абсурди.