Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?

 

 На 12-тий май лето 2013 трябваше да получим отговор на въпроса. Не стана! Уви. Изборите минаха. Хората дадоха своята дан. Тези дето работят и строят всеки ден неуморно. Те си платиха сметките. Те гласуваха. Те чакаха резултата. Те чакаха добра дума. Макар и една. Те искаха някой величав с чест и достойнство да излезе и каже истината. Колкото и да боли, но да е истината.

         Какво стана? Кажи ми, кажи, бедний народе? Какво стана в тази държава? Къде е тя? Къде са велможите?

         Президент както знаете няма! Който се е съмнявал вчера видя. Няма и толкоз! Срам и позор! Тази институция няма място в България.

         Премиера както предполагахте също е от отбора на „спечелилите“ губещи мафиоти. Той е техен продължител с френско възпитание. Не е толкова арогантен и груб, но също толкова решен да си остане стария дневен ред. Не роден в България и в него не тупти българско сърце юнашко. Забравете за него!

         Кой беше с народа? Кой? Времето, господ и гладните за зрелища медии.

         О, не! Там в студията бяха малкото честни труженици и лакеите с бели якички които да казват кой да кара влака.

         О да! На вън бяха да си вършат работата, да пазят реда редовите полицаи. Забелязахте ли там при народа, там където чакаха истината нямаше от тези които оглавяват институциите. Тези отговорните за подслушването и всички гадости с които успяват да окалят всичко. Няма министърка, няма главен секретар. Само редовите полицаи. Срам!

         Политиците! Управляващите които искат гласа ви къде са? Кажи ми, кажи, бедний народе? Къде са 40-те регистрирани разбойника?

         Наглите, изгонени и арогантни мафиоти „загубиха“ печелейки. Осрани и умрели от страх не посмяха да излязат и да погледната в очите истината. Пратиха треторазрядния активист от парламентарната им група. Печални и смешни! Достойни са за само за презрение!

         И тогава само един народе има смелост! Единствен и сам! Без бодигардове! Сидеров има смелостта да се покаже и да каже това което народа иска. Каза го. С него сме. Може да не сме гласували за него, но сега сме с него! Смело и достойно каза число. Едно число която може да Ви отрезви и да Ви накара да се замислите! Двадесет и осем милиарда изтичат от печеливши за държавата отрасли. В наши и чужди изедници отиват. С тебе сме Сидеров!

         Чак след това се показаха мишките. Големите уядени мишки! И започнаха да говорят много, но не казаха нищо. Постоянно говореха за големия лош котарак, но се оглеждаха да не дойде все пак. Щото ако му беше минал номера щеше да изяде мишките една по една.

         Но мишките са мишки народе. От тях полза няма. Ще ги изловим и както си му е редът.

         Само едно малко допълнение. Видяхте ли докато го нямаше котарака и ги нямаше мишките. Появиха се в залата за пресконференции. Сенки някакви. Клоуни? Не тези са най-опасните които искат да се възползват от суматохата и да отмъкнат нещо от софрата. Затова не бяха на друго място. Нито при протестиращите. Нито при полицаите. Те бяха на, и около софрата. Те са тези които се хранят от трохите на господарите. И им ближат подметките.

Прочетете Вапцаров моля. Моля Ви, внимателно го прочетете! И помислете!

                                                            ЕЛЕГИЯ

 

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

               

Няма да чакаме. Ние искаме! Който изпълни нашите искания сме зад него. Който не ги изпълни няма място в храма наречен България. Ще го изгоним. Заставаме зад Сидеров!

До кога? Докато се бори за това което каза снощи, сам пред камерите чакащи зрелища. Той показа, че войнът и сам е войн. Предателите ги мразят всички.

За сега толкоз!

Няма 

Това, което един народ може да си причини - никой друг не може да му направи!

Напълно съм съгласен. Сами си направихме всичко. Както и да го наричаме, както и да го квалифицираме, никой не ни е виновен. Който видя нашия разграден двор дойде да се облажи.