Няма значение политическата фразеология – оправдаваме я само затова, че успя без сътресения да направи преход в бившите социалистически страни към капитализъм. В някакъв смисъл населението трябваше да се съгласи и нагласи в новия модел. Същевременно новия модел – западния и той фалира по същото време независимо, че е с позиция на победител. В този момент двата модела заедно с развиващите се страни попаднаха в един казан, който беше разбутан от неолиберализма в САЩ. Започна голямата криза, която няма как да бъде дълбоко анализирана поради доста политически инициативи и цели, които да помогнат на развитите страни и най-вече САЩ да вземат по-големи дивиденти от бившите социалистически страни. Няма как да се направи чисто икономически анализ при толкова политически и други интереси. Но да започнем някак си.

         Страните от бившия социалистически лагер минаваха една по една към новата система. Интересното е, че ние не бяхме сред първите и би трябвало да имаме по добра ориентация с която да спечелим по-добър и ефективен преход. И по-кратък. Не би! Научихме всички трикове и порочни практики за да си ограбим собствения народ. Заехме последно място. Вместо да яхнат ентусиазма на народа и да го управляват в полза на държавата тя беше разсипана. Нито опита на комунистите от преди – използвали са ентусиазма на народа. Кой казва, че мерките им са били популярни или посрещнати с възторг първите години. Не! Но резултата е бил положителен. Нито опита на другите страни – Полша, Чехия, Словакия и балтийските републики  беше взет под внимание. Те дръпнаха след първите две, три да кажем пет години на тежко състояние на държавата. Личното ми мнение, че нашите възможности бяха много по-големи от техните. Имахме доста добри показатели и възможности, но всичко пропилявахме и то по-най бързия начин.

         Няма да правя коментар и анализ защото ми е мъка. Икономиката – грешки! Политическо управление и развитие – грешки! Не съм убеден, че са грешки, защото грешките се прощават, а и биха се поправили или ще има желание за корекция. За мене са УМИШЛЕНИ от начало до край. И друго което с мъка отбелязвам е, че може би имат и намеса национални черти на българина. Гадно звучи, но немога да приема, да искаме сами да се докараме до дъното като държава, само да спечелим всеки по отделно. Но фактите говорят друго.

         И така продължавам с практиките на другите страни по света, които в този момент на криза и пораснал пазар една от друга видяха и си направиха държавния капитализъм. Всички отбелязаха успехи. Всички които показах и които са отбелязали успехи са били зад нас или около нас по жизнено равнище, развитие и т.н. Ще разберем с болка от колко високо падаме и защо ни боли толкова. Може да Ви звучи странно защото има страни – Русия, Китай, Индия. Да големи са и несъизмерими с нас, но взето като цяло състоянието на България и живота на населението и усреднено е по-добре от показаните страни. Сега обаче не е така.

         Нищо няма от индустриализацията на страната. Селското стопанство го няма. Населението е стопено и като за капак на всичко образованието затъва. Ако и да сме били зависими от суровини и пазари по време на социализма, след продължилата безумна дейност последните години нямаме и никакви шансове в новата обстановка. Защо?

         Показахме по-горе как за развитие на важни отрасли държавата ръководи предприятия. Създава Банки и агенции за развитие. В България повтаряха един рефрен – Приватизация. Стана приватизация на всяка цена. Обаче бандитска приватизация. Няма общо с приватизацията в другите страни. Най-добре бяха усвоени работите с офшорките. Няма дейност в която да няма офшорна фирма – инвеститор, доставчик, участник в конкурс и какво ли още не.

         В посочените по-горе страни /и доста други по-малки за които не е посочено, защото искахме да се види тенденцията и големите мащаби/ правителствата ползват целия инструментариум на държавата за да създадат силни предприятия с държавно участие и да решат важни въпроси – нови технологии, заетост, финансова печалба. Видяхме техните предприятия и фондове с какви милиарди разполагат и как търсят да инвестират в развиващите се страни и страните от бившия социалистически лагер. Остава големия въпрос – защо не идват в България? Толкова ли нямаме нищо тук? Нима никакъв ресурс неможе да заинтересува поне един голям инвеститор?

         Отговора е – няма сигурност! Легитимиралата се в България политическа класа е тази която НЕ ПУСКА никой в държавата за да я вземе цялата.

         Помните ли как всички в един глас повтаряха – да влезем в ЕС. Даже ги достраша да има референдум защото бързаха. Защо? Заради демокрация ли? Не! Схема. Направиха я и доят нас. Плащаме си членството в НАТО и ЕС. Получаваме и пари от европейските фондове! Ето къде е заровено кучето! Нашите хора си вземат европейските пари. Те са навсякъде. Така, че каквито документи, разрешения и т.н и т.н. им трябват си ги получават. Така беше и така продължава. Пускат на някой трохи за да хвърлят прах в очите на гласоподавателите.

         И така какво стана до тук? Имаме: Реституция и Приватизация в началото! Всичко това изнесено в офшорки за да се върне обратно като „чуждестранни“  инвеститори. Те много изгодно купуват – БГА, имоти, Кремиковци, ЕРП – тата, ТЕЦ - овете и още и още. Сключват добри и изгодни договори, но не за държавата, а за тях.

         Влизане в ЕС и прибиране на парите от всички фондове. Всичко което идва да знаете е в същите играчи.

         Затова в другите държави, ако има създаване на държавни фирми или при приватизацията оставяне на достатъчно дялово участие, за да има развитие на страната в България няма. Продадоха и последните проценти ако си спомняте на ЕРП-тата. Не искат да чуят за гоненето им. Нито за одържавяването им /национализацията им по уличния жаргон/. Било комунизъм. Айде бе! Нищо подобно. Просто така вземат пари без да се усети населението. Но станаха лакоми защото всичките им номера бяха минали до тук и народа разбра нещата.

         Както и да го мислите, както и да се чудите положението с избори няма да стане. Политическата ни класа е тотално компрометирана. Тя трябва да се измете. Трябва да се съберат средствата, които могат все още. Задължително трябва да са осъдени досегашните управляващи през тези 23 години и помагалите им.

         След това накъде? Свободна инициатива. Прозрачна политика. Не е задължително с партии. Държавен контрол в няколко отрасъла на икономиката за да се гарантира спокойно съществуване на населението за няколко години. Българите ще намерят тогава пътя за развитие. Намирали са го няколко пъти след освобождението от турско робство ще го намерят пак. Но с тези управляващи до сега няма да стане. Не го ли разберат всички ще бъдем по-зле от редица бананови републики.

Исках да го направя и коментара на нивото на статията, но нямам настроение да се потапям в нашата вмирисана действителност. Вие ако сте прочели статията имате достатъчно стаж в действителността ни за да си направите сами изводите.

         За край  една новина от вчера от автомобилното изложение в Китай!

Компанията MG Cars, основана през 1924 г. от Сесил Кембър, бе известна във Великобритания като производител на спортни двуместни автомобили. През XXI век обаче тя загуби позициите си и бе продадена на китайската държавна корпорация SAIC.

В Шанхай възродената англо-китайска марка показва новият компактен автомобил MG3. Колата до края на 2013 г. трябва да се появи в продажба във Великобритания и редица други държави. MG3 е абсолютно нов петврат хечбек, който има дължина 4015 мм, широчина - 1728 мм, височина - 1520 мм, и колесна база - 2520 мм.

Автомобилът се привежда в движение чрез 4-цилиндров бензинов двигател с мощност 105 к.с. и помощта на 5-степенна механична скоростна кутия. MG3 ще се произвежда в Бирмингам и ще се предлага на пазара в три варианта - TS1, TS2 и TS3. Във Великобритания този компактен автомобил ще се предлага на конкуретната цена от 10 000 паунда.