Най-голямото достойнство е новия начин на управление, който не отстъпва на частните компании. Приемат се устави в посока на по-добро вътрешно управление и контрол. Независими членове в директорските бордове се включват, както и механизми за стимулиране. Процеса не е замразен, а постоянно се развива според обстоятелствата. Ето малко примери за ефективно управление:

Indian Railways в Индия са най-голямата компания в света, след Wal-Mart, по броя на заетите в нея (1,4 млн. души). От кой мислите се управлява и контролира – от индийското Министерство на железниците. През 2001 тя е неспособна да изплаща дивиденти на правителството (става дума за годишните плащания за ползване на капитала, който държава е инвестирала в компанията). Днес обаче, Indian Railways е печеливша компания, чиято чиста парична наличност се равнява на 22 млрд. долара, а чистата и печалба (след изплащане на полагащите се дивиденти на държавата и амортизационните отчисления) надхвърля печалбата на много американски корпорации от класацията Forbes 500.

Statoil е норвежка държавна петролна компания /след сливането си с петролно-газовото поделение на компанията Norsk Hydro през 2007, тя се нарича Statoil Hydro/. В момента компанията оперира не само в норвежкия континентален шелф, но и в Западна Африка, Мексиканския залив и континенталния шелф на Бразилия. Нейна собственост са два големи нефтопреработвателни завода в Норвегия и Дания, а търговията и с бензин покрива пространството от Скандинавия до балтийските държави. Statoil е създадена през 1972 и през следващото десетилетие действа достатъчно ефективно. Въпреки това, когато находищата в Норвежко море се изчерпват, норвежкият парламент разрешава на Statoil да започне да продава акции в Осло и на Нюйоркската фондова борса. Според експертите, повишеното ниво на отчетност и прозрачност, постигнато благодарение на това, е позволило на компанията да се превърне в глобален технологичен лидер.

Бразилската държавна компания Petrobras e лидер в сферата на дълбоководния добив на петрол и природен газ. Компанията инвестира значителни средства за развитие на възобновяемите енергийни източници, най-вече за производството на етанол от захарна тръстика. Освен, че е характерно за Бразилия това е гениално и рисково и успешно начинание, което е постижение на Бразилия. До началото на 90-те години Petrobras има същите проблеми, като другите държавни предприятия. Но от 1997 година държавата отвори националния петролно-газов сектор за чуждестранната конкуренция.  Компанията излиза на световния пазар. За Бразилия, Petrobras е компанията с най-добро корпоративно управление. Директорският и борд включва 5-9 членове, които ежегодно се преизбират. Собствениците на привилегировани /без право на глас/ акции имат право да избират един от членовете на борда. Компанията значително понижава нивото на корупция, принуждавайки директорите да се отчитат за всички действия и операции, осъществени с тяхно участие, както и да предоставят детайлна информация за възможната си лична заинтересованост от едни или други сделки. Така, директорите не могат да гласуват по сделки с външни компании, в които държат над 10% от акциите.

Малайзийската държавна компания Petronas  внедрява в предприятията си ефективна производствена култура и за пет години компанията си осигурява допълнителни приходи от около 1 млрд. долара. По показатели, като коефициент на използване на наличните мощности, качество и ефективност, Petronas се намира в челната десетка на водещите компании от отрасъла.

САЩ спасяват частната General Motors, като стават най-големия инвеститор в нея. Със строга програма за икономии, правителството на САЩ, нарежда продажбата на всички, водещи се на топ-мениджърите на компанията самолети!/Летят си като Бистришки тигри/! Таванът на заплатите и бонусите за ръководството също се определя от американското правителство. Новият генерален директор на корпорацията Даниел Акерсън признава, че правителството разпределя оптимално средствата на данъкоплатците. Така балансирано си получава срещу ангажимент за контрол дивидент за държавата и социална политика с многото работни места.

Създавайки Държавни предприятия и купувайки чуждестранни такива или допускайки процентно участие на чуждестранни инвеститори във свои се постига финансов, технологичен, управленски и кадрови потенциал. Така, китайската автомобилна компания Geely International си осигури достъп до най-ефективните производствени технологии, купувайки Volvo за 1,8 млрд. долара. Shanghai Electric Group повишава значително инженерните си познания и компетенции, купувайки за 1,5 млрд. долара американската компания Goss International и създавайки съвместно предприятие със Siemens и Mitsubishi. Saudi Basic Industries също придобива далеч по-космополитен характер, след като купи десетина известни компании в различни страни по света. Така и държавата се превръща във все по-опитен собственик. Не се отчитат предприятията вече пред ресорния министър, а в  повечето страни държавата предпочита да осъществява контрола си в качеството на техен акционер. Държавните предприятия са по-ефективни и производителни, благодарение на обмисленото си и успешно преструктуриране. В Китай рентабилността на активите на държавните предприятия е нараснала от 0,7%, през 1998 година до 6,3% през 2006 година. Гъвкаво и бързо спрямо нашите мъчителни 23 години безвремие. Държавните предприятия придобиват все по-ясно изразен транснационален характер.

Тук вече може да разгледаме и някои проблеми които се явяват, но те са предимно от политически характер. Не е за подхванатата тема.