- пълна собственост – около 44%

         - под 50% собственост – 42%

         - само в 10% - 10% и по-малко е контрола

* 56% от държавните предприятия са в развиващите се страни 

Държавните транснационални корпорации по страни и региони

По данни на: UNCTAD.

Южна Африка с 54 транснационални компании е най-напред. Китай има 50.  Малайзия 45 компании. От бившите социалистически страни Русия има само 14 такива компании. Интересното е, че Русия има по-малко държавни ТНК, отколкото в повечето европейски страни. Швеция е с 18. Финландия е с  21. Франция с 32.  Дания с 36.

Държавните предприятия във Франция са около 900. В Китай 154 хил. 

Държавните ТНК по отрасли

По данни на: UNCTAD.

Държавни предприятия в тежката индустрия и инфраструктурата – не се учудваме нали? Но водещата роля на финансовия сектор, по брой на държавните ТНК, изглежда поразяваща! Явно управляващите в другите страни считат този сектор за стратегически. А в България?  

В сферата на услугите, символ на постиндустриалното общество, функционират почти 70% от всички държавни ТНК. В обработващата индустрия - 22%. В добивната (включително петролната) едва 8,6%.

Защо съществува държавният капитализъм?

Държавния капитализъм продължава да съществува и дори получава все по-широко разпространение. Как обясняват това?

На първо място, държавният капитал е важен инструмент за поправяне „грешките“ на пазара. Деформации на пазара се получават и трябва да се коригират навреме за да няма сътресения. В миналото това е ставало бавно и е можело да се регулира да кажем ефективно или успешно, но сега при бързото развитие на процесите и големината им става страшно.

Един от аргументите в полза на държавния капитализъм е твърдението, че с негова помощ развиващите се страни по-лесно усвояват необходимите им знания и опит от развитите държави.

Ръководителите на държавните компании казват, че вземат най-доброто от двата свята – възможността да се планира бъдещето и способността бързо да се реагира на стремително променящите се вкусове на потребителите. Доклада на американския Национален съвет по разузнаване (National Intelligence Council)  посочва, че държавният капитализъм се оказва ефективен за мобилизацията от страна и държавата на средства и ресурси, необходими за развитието на ключови икономически отрасли. Успешно развиващите се държави във все по-голяма степен ще използват това средство за да си гарантират устойчиво икономическо развитие.

Сегашният държавен капитализъм се различава от този в миналото. Той заема по-голямо пространство и повече човешки ресурс: само Китай е 20% от населението на планетата. Мащабите и темпа на развитие е много по-голям от миналото. Има все повече и по ефективни инструменти за управление, коригиране и въздействие. 

Интересен парадокс е, че държавните предприятия стават по-богати и мощни дори в условията на съкращаване на държавния сектор в икономиката. Държавата засилва контрола си и концентрацията на икономическа мощ в държавните предприятия набираше скорост през цялото изминало десетилетие. Активите на 120-те най-големи държавни предприятия в Китай нарасна от 360 млрд. долара, през 2002, до 3 трлн. долара, през 2010. Друго интересно е, че делът им в БНП на Китай през този период е намалял. Какво ще кажем за това. Развиват се държавните предприятия  и с това и държавата, като ръста на държавата е по-голям. Учудващо нали?  Какво да кажем за управляващите?