Прочетен: 3346 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2013 21:53
Възникват нови държавни предприятия (state-owned enterprises – SOE) и предприятия, ползващи се с подкрепата на държавата (state-supported enterprises –SSE), които много бързо станаха сериозни глобални конкуренти. Това акцентира секретарят на АРСАС /Азиатско-тихоокеанския съвет на американските търговски камари/ Дебора Макарти, по време на последната американско-азиатска конференция. Тя се проведе във Вашингтон, през март 2012. Според Дебора Макарти, държавният капитализъм се превръща в ново предизвикателство за съвременната икономика, използвайки предимствата на откритите свободни пазари и „затваряйки“ за останалите ключови сектори на националната индустрия. Естествено тя визира най-вече Китай и според мене това може да се твърди, ако го разглеждаме в чисто икономически смисъл /без политически и друг замисъл/. „Той мобилизира ресурсите на държавата, стимулира създаването на съвместни предприятия между чуждестранните и националните компании за трансфер на знания и технологии и, в същото време, осъществява контрол върху ключовите предприятия, субсидирайки развитието и експанзията им в чужбина“.
Хубаво и точно казано от гледна точка доклада да визира развитието погледнато от американска страна. Но да го погледнем от страната на „развиващите“ се държави. Те създават предприятията в среда в която навлизат чуждестранните предприятия. Къде навлизат? В „развиващата“ страна. Така, че процеса е двустранен. Точно този процес е изгоден и за двете страни. Това по-късно можете да видите в предоставените данни.
Доклада на UNCTAD също се посочва тази тенденция. Цифрите показват, че инвестициите от развиващите се държави представляват 29% от преките глобални инвестиционни потоци. През 2004 година в списъка на британския „Times“, на 50-те най-големи компании няма нито едно държавно предприятие. Факт! През 2011 броят им е 11. По капитализация те заемат второ (Petro China), четвърто (Industrial & Commercial Bank of China), пето (бразилската Petrobras) и седмо (China Construction Bank) място. Мексиканската Cemex, която е третата в света циментова компания, притежава повече чуждестранни активи, отколкото Dow Chemical или Alcoa например. Активите на бразилската миннодобивна компания Vale са по-големи от тези на Roche, Anglo-American и BHP Billiton.
Да не смятаме, че това са забелязали само АРСАС, „Times“. Световни класации правят и „Forbes“, и „Fortune“. За 2005 година сред 500-те най-големи корпорации на планетата в списъка на списание „Forbes“, има 67 държавни компании, а през 2011 година броят им е 106. През 2012 година в списъка на двайсетте водещи компании в същата класация има вече 6 държавни корпорации. . Ако разгледаме периода 2004 година – 2008 година ще видим сред 2000-те най-големи компании вече 117 държавни предприятия от Бразилия, Русия, Индия и Китай. За този период 239 корпорации от САЩ, Япония, Великобритания и Германия ги няма вече в списъка. Делът на тези компании в пазарната капитализация на развитите държави е паднал през този период от 79% до 50%. Това може малко да обърква, но не противоречи, а потвърждава развитието на процеса. Просто новосъздадените предприятия в „развиващите“ се икономики са на родна почва. Реално по-голямата капиталова част остава в държавата. Не е задължително да е така и по-нататък от посочените таблични данни можем да се убедим, че има и други предприятия с различна ориентировка.
От данните посочени от Дебора Макарти виждаме, че 13-те най-големи петролни компании, които контролират 3/4 от петролните запаси в света, също са държавни.
Няма граници или сектори където да няма държавни предприятия. Примери много: China Mobile е гигант при мобилните оператори с брой абонати 600 млн. души. Но да кажем, че Китай е най-многобройната страна все пак. Saudi Basic Industries пък е сред най-печелившите химически корпорации в света. Сбербанк е третата банка в Европа по пазарната си капитализация. Dubai Ports е третият пристанищен оператор в света. Emirates притежава най-новия самолетен парк, който нараства с 20% годишно.
Пример за държавен капитализъм е Китай. За последните 30 години БВП на Китай е нараствал годишно с 9,5%. Външнотърговския му обем е нараствал с 18%. БНП на Китай е нараснал за 10 години с повече от три пъти и е 11 трилиона долара. Китай изпревари Япония и е втората икономика в света. Китайската държава е най-големия акционер в 150-те водещи предприятия в страната. Друг въпрос е, че ръководи още хиляди компании.
Нека с цел показване на фактическото положение и наблюдавания процес на държавен капитализъм да разглеждаме по отделно различни страни и региони. Не за да скрием, че има различия. Ще ги има във всеки възможен процес, но механизма си остава същия. Имало го е. Има го. И ще продължи.
Да кажем, че за Китай е ясно положението. Да изключим и страните от близкия изток с много петрол, за които може да се приеме малко по-друга причина за появата на държавни предприятия.
Поглеждаме Бразилия. Демократична страна с икономика притежаваща много характерни черти на англосаксонския капитализъм. Обаче тя се е превърнала в държава на новите инструменти на държавния капитализъм. Съвременната история на Бразилия се характеризира с държавна индустриализация. През 80-те години на миналия век има 500 държавни предприятия в страната. През 90-те години в Бразилия започва мащабна приватизационна програма. Защо? За борба с с хиперинфлацията, намаляване на бюджетния дефицит и повишаване на икономическата ефективност. Познато нали? По-късно обаче, се очертава обратният процес. Държавата инвестира във водещи национални компании, в сферата на природните ресурси и телекомуникациите. Бразилия лансира нов модел на индустриална политика. Това е заменено участие на мажоритарен контрол с миноритарен дял и държавен контрол, осъществяван чрез бразилската Банка за национално развитие и нейният инвестиционен филиал BNDESPAR.
Миноритарната собственост съчетана със силата на държавата дава няколко предимства. Не дава възможност на политиците да използват предприятията за провеждане на социална политика. По-точно ограничава тази възможност в разумни граници! Но с участието си в много такива предприятия и с регулаторната си сила /банката, законите и т.н./ може да влияе на много предприятия и да се води добра и балансирана държавна политика. За 2009 година собствеността на BNDESPAR, достигна 53 млрд. долара, или 4% от стойността на бразилския фондов пазар.
Как става влиянието на държавата? Със стимули и посоченото влияние кара предприятията да ползват оборудване от бразилски производители. Пример е Petrobras. Държавата „подсказва“ или по-точно инициира създаване на по-големи предприятия чрез сливания и поглъщания. Така са създадени: BRF в хранителната индустрия /чрез сливането на Sadia и Perdigo/, Oi - в телекомуникациите и Fibria - в целулозно-хартиената индустрия /чрез сливането на VCP и Arucruz/.
Държава с утвърден държавен капитализъм е Южна Африка. Ключовите инфраструктурни отрасли на страната /железниците, пристанищата, летищата, производството и преноса на електроенергия, комуналните услуги, радиостанциите/ са в ръцете на държавата или на държавни компании. Държавата е най-големия акционер в националния телекомуникационен гигант Telcom. През 2002 година се създава националната петролна компания Petroleum Oil and Gas Corporation of South Africa /PetroSA/, която работи в страната и чужбина и има най-големия в света завод за втечнен природен газ в Мосел Бей. Южноафриканското правителство създава през 2007 година African Exploration, Mining & Finance Corporation /AEMFC/. Нова национална компания в рудодобива явно планирана да се превърне във водещ производител на въглища, хром, диаманти, злато, желязна руда, манган, никел, платина, титан и уран в света.
Нов вид държавен капитализъм! Къде? В Сингапур. Ли Куан Ю над 30 години премиер на страната. Нещо да напомня това? Той е твърд привърженик на „азиатските ценности“. Но привлича в местната икономика водещите световни транснационални корпорации и отхвърля „свободния пазар“. Какво ще рече това. Ами държавата е акционер в новите компании. Държавата контролира пакети от акциите на компании, чието съвкупно производство осигурява 60% от БВП на страната. Ето така Сингапур става високоразвита държава със смесена икономика, доминирана от държавния капитализъм. Факти и цифри - едни от най-високите показатели на жизнено равнище и БВП на глава от населението. За периода 1960 година – 2000 година темповете на икономическия растеж са 8% годишно. Безработицата е 2,2%. За 2010 година има най-висок растеж на икономиката в света 18%.
Отделни факти които ще са интересни за по нататъшния анализ във връзка с България.
В Чили най-големият производител на мед - компанията Codelco е държавна собственост. Защо не е приватизирана. Голяма и печеливша.
В САЩ националният железопътен превозвач Amtrak е държавен! И не само той а и различните локални и крайградски превозвачи. Има енергопроизводители и които са държавни. Tennessee Valley Authority е най-известната.
Държави предприятия /три китайски и едно японско/ са в десетката на най-големите компании в света по обем на оборота.
Най-големите компании в света през 2010 по обем на оборота в млрд долари по данни на „Fortune 500“.
№ |
Компания |
Обем на оборота |
1 |
Wal-Mart (САЩ) |
422 |
2 |
Royal Dutch Shell (Холандия) |
378 |
3 |
Exxon Mobil (САЩ) |
355 |
4 |
BP (Великобритания) |
309 |
5 |
SinopecGroup (Китай) |
273 |
6 |
China National Petroleum Corporation (Китай) |
240 |
7 |
State Grid (Китай) |
226 |
8 |
Toyota (Япония) |
222 |
9 |
Japan Post Holdings (Япония) |
204 |
10 |
Chevron (САЩ) |
196 |
Тагове:
Актуална снимка на русофоб чакащ Русия д...
7 януари 2023 год. военна сводка от руск...