И така управляващите успяха да тушират временно напрежението. Надяват се изборите – така желани от партиите – да накарат народа да забрави.

         Започва втората част на комедията. Прокуратурата ще разследва и накаже служителите на институциите и може да се санкционира едното ЕРП.

         Явно това е замисъла. Политици няма да наказваме. Договори няма да ревизираме и анулираме. ЕРП – та няма да гоним, още по-малко да одържавяваме. Тихо и настойчиво ни обясняват, че неможе, че ще поскъпне тока, че ще ни осъдят за развалените договори. Това е само вятър, като тоя от зелената енергия дето плащаме.

         Ето я световната практика! Вижте, че може! Трябва да се борим и да го направим.             

Еквадор е първата страна от южноамериканския континент, и първата нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг” и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”.

Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като „омразен“:

1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите.

2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали.

3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало.

(Допълнително по темата, виж документалния филм „Дългокрация” на адрес http://www.dokumentalni.com/?p=1018 бел.прев.)

На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията на целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален; създаден е в разрез с конституцията, подтискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.

Обръщам внимание, че „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш. Отнася се за Ирак, когато „технически” е американско владение,  окупиран от пехотинците и с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия, благодарение на маневрите на Тарик Азиз, вице на Саддам и човек на Опус дей, верен на Ватикана), който САЩ изтриват, използвайки концепцията за „омразен дълг” и създавайки по този начин исторически пресен прецедент.

Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор: или приемат и си замълчават, или ако се анулира решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години. Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.*

*Материалът не е мой