1.   „Всички национално представителни работодателски организации напускат НСТС“;

2.   „Причината е "несъгласие с противоконституционните промени в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор".“;

3.    "Ако работодателите имат намерение да напускат, както заявяват, и го направят, те имат своите основания" - Пламен Димитров КНСБ, „По думите му законът, който е бил прокаран в последния ден на парламента, е изключително циничен и противоконституционен.“  - Вести.бг

Ето нещо в България която не работи, която е програмирано да обслужва управляващите, а не народа в лицето на работещите. За да съм  безпристрастен в мислите си ще поразгледам страните и доводите им за един закон.

Какво прави тристранната комисия? Кой, кой е в нея? Кой какво по принцип трябва да прави и какво всъщност става.

Представителя на държавата е един защитник на всички мерки по социалната политика на правителството и трябва да отстоява взетите решения. Естествено е да се бори в тристранния съвет за балансирано решение при което другите страни да са удовлетворени от общото решение и то да се покрива в голяма степен с мерките на правителството. Нищо лошо няма в позицията на представителя на държавата. Най-неприемлив вариант е мерки взети от дадено правителство да не удовлетворяват другите две страни, а правителството да ги наложи. Какво ще стане при този вариант?

1.   Профсъюзите ще защитят правата на работещите с масови протести. Ще оказват натиск по всеки възможен начин за да се постигне олекотяване на предприетите мерки.

2.   От друга страна ще окажат натиск или не и на работодателите, които са другият естествен противник. Във всяка конкретна ситуация е различно. Защо? Защото мерките на правителството примерно могат да не засягат практиките на работодателя спрямо работещите.

3.   Общо взето най-добро е положението на консенсус от трите страни. Но когато това е РЕАЛНО!

Да потеоретизираме още малко.

Правителството няма да предприеме мерки при нормална ситуация такива щото да настроят и двете страни една срещу друга. Защо? Пределно ясно е за да се коментира. Правителството обаче има най-големи възможности да предприема различни мерки. Тоест ВИНАГИ правителството прави законодателни/нормативни промени, което е освен негово право и негово задължение. По презумпция обаче всяко правителство трябва да работи за подобряване на стандарта и живота на народа си /в частност работещите/, за създаване на условия за бизнеса и за социалния мир /реда/ в държавата. Но тези три основни функции са с ред в който първото място е за народа /разбирай всеки човек в държавата/. Защо? Ами защото подобряването на условията за бизнеса подобрява и положението на работещите, техните семейства и пълни хазната. Ясно и точно. Синдикатите доволно могат да си живеят в такива моменти.

Работодателите. Това са хора от народа, но които са по-инициативни и т.н. и т.н. по учебник /дали е така пропускаме за сега/. Какво могат да направят при рестриктивни мерки към тях от страна на правителството? В зависимост от рестрикциите могат. Да минат в сивия сектор. Да изнесат капитал и производство от страната. Да съкратят работниците и се създава социално напрежение. Относително малко са и са слаби варианти на съвместен натиск със синдикатите, но е възможен.

Синдикатите. Много силна и ефективна структура която може да контролира доста в една държава. Обаче, ако всичко е както трябва. Какво имам в предвид. Голяма маса работещи. Силни браншови организации обхващащи повечето работещи. Структура на синдикатите която позволява контрол и доверие от страна на членовете към ръководството.

Какво става в момента? Какво да се очаква?

Представителя на държавата е коректния играещ в момента. Служебно правителство което няма време и права да направи нещо повече от даване на трохи на най-ощетените – работещите. Но! Има едно голямо Но! Те са пр**бани от предното правителство на Борисов, чрез сателита Яне Янев внесъл законопроекта в последния ден и гласуван от народното събрание. Защо? Иска се публично да се обявят състоянията на всички в това число и на богатите незаемащи държавни или обществени служби. Някак си е доста съмнително положението. Не Ви ли се струва? Ако си държавен служител трябва да си обявиш имущество и доходи. Ясно е. За обществените организации едва ли е толкова важно, но приемаме, че е в зависимост от дейността. За богатите обаче, които не членуват в някакви организации и държавни служби е непонятно. Защо? Защото те ги обявяват с отчетите си за стопанската дейност. Ето защо бягат работодателите. Те са богати. Всички които не са обвързани ще се осветят и ще ги изловят като пилци. Кой, как и защо помислете вие! Това е скрита врата за тези които си мислят, че пак ще са на власт. Има и ловци които нямат нужда да са на власт. Лова на богати им е разрешен. А и малко конкуренция остана.

Работодателите. До колко са честните, инициативни и гениални частници натрупали състояния. Смях в залата. Повечето са си наши хора отглеждани 23 години. Всеки е свързан с някой от някоя политическа сила. Но! Пак има доста Но! Абе наши хора са, ама крият парите си копелетата. Не ни дават колкото трябва. А нали знаете, че който краде не вярва и на другия. Това е вярно особено за тези, които не са от нашите. Знаем ли кой колко има, когато сме на власт да подстригваме и конкурентните. Ето логиката на политическата част от комбинацията управляващи. Освен това има и самотни играчи които можем да отстреляме или да си вземем под крилото. Но хайде да оставим работодателите от тази страна. Това все пак е формалната страна с която искат да избягат от решаването на въпроса.

А какъв беше въпроса? Въпроса е да се даде малко на тези дето Борисов – Дянков им замразиха доходите за 4 години. На тези хора им ВЗЕХА четири години от живота. Сега искат с малко подаяние да ги минат.

Служебния презерватив, о извинете премиер съвсем дипломатично каза – „Дайте да дадем!“ – тези дето имали да помогнат на останалите. Защо бе джанъм? Защото е дипломат и неможе да каже – Хорааааа в хазната няма нищоооо! Ама дали само защото е дипломат или защото е в кюпа и той, това е друг въпрос. Услужливата преса подхвана инициативи „летящи кафета“ и какво ли не започна да лети.

Синдикатите. Мислите ли, че ще защитят работещите. Не! Твърдо не. Те никога не са ги защитавали. Винаги са били след тях, а не пред тях. Ама никога. Сега /и те са организация и те трябва да си покажат едно друго/ те изчакват дали работодателите ще си удържат на ината да не участват в заседанието и ако нещо стане те винаги могат да се разсърдят за нещо и да се разтури работата. Баш работа за тях! Много ми се иска да разнищя темата за синдикатите да видите колко са измислени нашите синдикати и нямат нищо общо с организация на работещите. И не е тяхна заслугата. Докато в предишната държава бяха параван и нямаше защо да защитават работниците, то в тази не е така. Но защо няма синдикати? Ами защото държавата я люшкаха насам натам за да се размъти всичко и най-малкия проблем за работещите беше синдикализма. Унищожиха големите предприятия и нямаше компактна маса работещи. Няма как да се създаде синдикализъм. Тези са играчи, които са на изкуствено живеене поддържано от управляващите. Ще има синдикализъм когато всичко е на светло – политици, работодатели и народ. Сега няма!

Как ще завърши всичко?

Ето как! Ще вдигнат пенсиите – няма как. Служебното правителство ще пораздаде каквото има и може да събере от магистрали, ДДС и от къде ли не на бедните и циганите най-вече. НСТС може и да не заседава. Работодателите им е през нали се сещате къде. Синдикатите няма да направят нищо. Всичко ще си мине като буря в чаша вода. Ще си помислят ей такива като мене малко – час два кажи. Има по-важни неща ей. Избори.

И аз мисля така. Нека да минат изборите да подхванем другото правителство и на него да му е*м майката. Дано разберат какво иска народа. Пък дано да ги накажем виновните де.

Защо?

Защото! „ Алооо ЕВН /ЧЕЗ, Енерго Про/ ли е? – Не, от топлофикация сме. – И на Вас да ви е*а мамата!“