Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2013 17:52 - БЪЛГАРИЯ – КОШМАРЕН ПРЕХОД БЕЗ КРАЙ Как да оценим управлявалите България 23 години? С планът Ран – Ът
Автор: ackoleff Категория: Политика   
Прочетен: 1559 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 23.03.2013 19:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 България 1989 година. Как, защо и на къде? Факта е факт и няма да го коментираме. Просто трябва да го приемем.

България трябва да тръгне на някъде. На къде? Как?

Нашите политици и старите с опит в управлението на НРБ и бъдещите с демократични възгледи, но без управленски опит, трябва не само да отговорят на тези въпроси, но и да започнат да действат. Какво имат? Знания – да. Основа на една държава която в световен мащаб е на високо ниво – да. Ентусиазъм на народа – да. Опит на други държави от бившия социалистически лагер – да.

         Всеки студент, начинаещ ръководител или работник когато започва нещо той започва плахо, като най-добре е да има нещо ако не същото, то подобно от където да гледа и да работи спокойно. Така започват и нашите политици.

Искат и получават консултантска услуга! Доклад план. Планът Ран - Ът. Това е ход за адмирации! И няма нищо лошо в него.

Ще забравим за момент конспиративните теории и от едната, и от другата страна. Ще отчетем само фактите.

И така. Факт първи!

Формулирана е задачата на работните групи които са комплектовани от изтъкнати специалисти. В българската група влизат представители на двете основни групи – сини и червени, социалисти и демократи. Няма тайни и целта е една и съща. Може само да има спорове между едните и другите, както и спорове между нашата и американската страна, които са нещо нормално когато се изготвя нещо абсолютно ново, несъществувало до тогава.

Факт втори! Изготвен е доклада. Да, може да има в него прокарана линия на „американски интереси“ /не го твърдя, а и не е от особена важност/, но това е само доклад. Инструмент, който трябва да приложат политиците! Хубав или лош, но приложен ще доведе до желания край – успешен преход за България и народа и.

Факт трети! Всеки от народните представители получава плана!

И ….. След като имаме доклад – план, който е пътен лист очертаващ основните моменти през които да мине държавата за да направи преход от социалистическа икономика и общество в пазарна /капиталистическа/ икономика и демократично общество какво трябва да очакваме? Трябва да очакваме изпълнение от политиците в интерес на Държавата и народа като се спазва очертаната линия на действие и разлика в детайлите поради разликата във времето.

Дали става така обаче?

От тук ще започнем да разглеждаме действията на политиците. От самото начало до сега.

         Действие първо – Луканов от трибуната на народното събрание предлага да работят заедно по прилагането на плана, което е веднага отхвърлено от Берон. Интересно! Работата е съвместна. Още повече има помощ от американци, което би трябвало да има съответната тежест.

Как да коментираме това? Лошо е за България, но не е от значение ако се спазва линията в плана. Защо не е от значение. Защото подкрепата в този момент на поляризация в който опозицията не е на власт е недопустима. Хода на Луканов е политически ход и отговора е очакван. Не е от значение ако плана се прилагаше.

Действие второ – Хубава работа ама циганска! Социалистическите правителства нямат смелостта да приложат тежката и непопулярна част от плана, а работят на парче. Малкото което правят не води до очакваните промени от поляризираното общество. Пълнят се джобовете на нашите хора и се заемат стратегически позиции в променящата се държава. В резултат на това идва момента на първото синьо правителство. И то не действа подобаващо с непопулярни мерки, а само с епизодични показни акции. За разлика от червените бърка в социалната политика. В резултат се стига до оставката на Филип Димитров. Все пак има промени! Пълнят се и други джобове и се заемат позиции от наши хора.

В резултат на натрупания опит се вижда, че трябва някой да изпълни непопулярните мерки. Обаче наред са червените. След правителството на сините народа избира червените за пореден път.

Действие трето – Червените събират смелост и решават да тръгнат по пътя на непопулярните мерки, но нека да е за сметка на друг ако може. Как да стане това? Ами просто и ясно. Изгори за да светиш. Решават и изгарят комсомолеца Жан Виденов. Слагат /според мен честен човек/ нищо не подозиращ и не от политическите играчи човек, който  трябва да изгори. Да изгори завинаги. Предварително знаят, че ще направят така, че да се получи „дълбока и мътна вода“ в която да ловят рибата необезпокоявани. Да така е защото са заели позиции отдавна. Както забелязвате започва с голямо закъснение да се прилага частта с непопулярни мерки на планът.

Действие четвърто – Започва голямата игра. Червените напредват. Но на власт е Иван Костов. Активен участник в изработване на плана. Запознат до най-малки подробности. Корифей в специалността си и с опит в политиката. Къде сгреши все пак. Реши, че може да се състезава с червените и да вземе от баницата наречена България едва ли не повече от тях. България излезе от релсите и всичко най-важно се продаде или подготви. Но социалният мир се запази. Социалната политика му беше точна. Изкара си мандата. Взе много. Загуби две неща – любовта на народа и единството на сините.

Действие пето – Трябваше страничен играч. Червените вече не искаха да горят свой представители или своя ред да загубят когато всичко е готово за грабене. Търсиха ли? Предварително си го бяха уговорили ли? Няма кой да ни каже. Факта е, докараха царя и стана интересно. Нов политически субект, опитен политик и споделено управление. На какво Ви прилича? Размита отговорност. Пак добро решение на червените. Те са в най-добри позиции и ще лапат много от баницата. Ще вземат и помагачите – ДПС и НДСВ. Каквото могат и сините ще получат /това което са си подготвили естествено/. Но най-важното ще се размие отговорността. Никой няма как да хване кой, кога и колко си е взел.

Последното действие за сега – ГЕРБ. Вторичен ефект от играта на политиците е раждането на „сивата икономика“, организираната престъпност и безнаказаността им /политиците им е удобно да я поддържат за да не бъдат наказани и те/. От баницата остава малко. Политическите играчи до момента са се легитимирали и почти узаконили като новите „демократични капиталисти“. Те пипат внимателно и с ръкавици за да мине повече време и да забравят всички какво е било и как едни са станали много богати, а други тънат в мизерия.  Но изневиделица в търсене на ново избавление народа избира ГЕРБ. Как да ги квалифицираме. По признаците на управление показват принадлежността си към представителите на „сивата икономика“ и организираната престъпност. Представители на новата класа – арогантни, безпардонни и със съмнително образование. Резултатите показват пак това. Първо – не изкарват мандата и по време на същия постоянно и хаотично се правят промени. Няма кадри които да работят с политически средства и качествено. Второ – големите в политиката се опъват ама не смеят директно да се противопоставят. Никой от тях! Това да Ви говори нещо? Показно ликвидиране на групи от криминалния контингент. Интересно. За другите не е лесно това. Много прилича на отстраняване на конкуренти. Трето – изобщо не се вълнуват от социалната политика и я изтърват. Голям проблем. Това и грешката да бръкнат в гьола на енергетиката, дето е разпределена обърна колата на ГЕРБ. Но те не се предават. Не си го и помисляйте!

При последното действие окончателно не се спазва планът Ран – Ът. Той е яко побългарен. До къде сме стигнали в него незнам. Дали скоро ще може да го продължим или да постигнем целта както трябва. Пак незнам.

Защо?

Защото има много факти които говорят тревожни неща за нашата държава. Демографските показатели. Смущаващи. Могат обаче да се тълкуват както е удобно на политиците. Не, че ще заблудят специалисти и запознати, но за популистки цели става.

Социалната система е съсипана от три проблема.

Първият – Циганизацията /мой термин/ с който искам да покажа огромната загуба на средства за провеждане на социална политика за населението. От това следват:  Сваляне на показателите на образователната система. Безработица и безидейна политика за създаване на нискоквалифицирана работа за това население. Няма мерки за намаляване на раждаемостта от този етнос, която е в тежест на държавата. Много са факторите не само тези, които съм изброил. Проблема се знае от всички и всички страдат от него. Скрита бомба си е. Убива бавно, но сигурно социалната система.  

Вторият – Нямаме политици. Очакваните нови – десни /ОДС /сини като цяло/, НДСВ и ГЕРБ/ са неуспешни в социалната политика, Старите червени – леви  са нежелани въпреки, че имат успешна социална политика, но са познати и със своята успеваемост да се обогатяват. Искаме нови.

Третият – няма и достатъчна икономическа основа вече за добра социална система. Ще има още време за да я чакаме. Още повече лошата идея на десните за пенсионна система в която включвайки социален елемент /покачват ниските пенсии за сметка на високите с което целта е изравняване/ я обезмислят. И много от нас няма да дочакат добра социална политика.

За планът и защо да оценяваме политиците по него? Защото:

План е! Само план, но изготвен от специалисти! Няма предишен опит, но планът не е догма и може да се променя и наглася според изискванията на момента. Публичен е и винаги е бил такъв!

Защо не се прилага? Нито както го пише, нито на време? Защо не се прилага от всички защото не е ПАРТИЕН, а за Държавата и народа и.

Моето мнение е, че защото управлявалите = политиците /всички до сега!/ искаха да се облагодетелстват от властта. А това го НЯМА в плана.

Факт който показва това? Само този факт ще покажа! От всяко място което е възможно се махнаха НАРОД, НАРОДНА, НАРОДЕН /може да ги замените с НАЦИЯ и производните и/. Защо? Обидно ли е? Не! Просто ще личи много, че няма нищо което да е вече за народа на тази държава.  

Това е моето мнение. Очаквам и Вашето.

Ако проявите интерес може да разгледаме и другите глави на плана Ран – Ът.

 Ето я 13 глава – Социално дело

  

Глава 13

Социално дело

Чарлс Мърей

 

Резюме

 

Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи.

Това условие е решаващо и лежи в основата на най-важната препоръка за провеждане на социалната реформа - отменяне на плана за индексация на заплатите и пенсиите, влязъл в сила на 01.09.1990г. Индексацията на заплатите и пенсиите най-вероятно ще породи спираловидна инфлация, ще изключи всякаква възможност за превръщане на лева в конвертируема валута и ще попречи на чуждестранните инвестиции. Нещо повече, индексацията няма да изпълни дори краткосрочните си социални цели. Храната и основните стоки ще станат още по-трудно достъпни. Наистина алтернативите на индексацията, които предлагаме, са болезнени, но ние смятаме, че още по-недопустими ще бъдат резултатите от самата индексация.

По отношение на останалите препоръки за реформа в областта на социалното дело трябва да бъдем по-внимателни. Конкретните предложения изискват много по-подробна информация и по-обширен анализ от направения в този доклад. Предлагаме следния стратегически подход.

1) В своите дискусии и в контактите с българската общественост правителството открито да признае, че социалните реформи, предприети в момента, са краткосрочни и имат за цел главно да изведат страната от икономическата криза. Трябва да бъдат отложени споровете за това, дали България трябва да следва американския, шведския или който и да е друг социален модел.

2) Тези краткосрочни решения трябва да се ръководят от три основни принципа: минимализъм (не се опитвайте да замените посредствена, но функционираща система с нова), прагматизъм (търсете прости, но бързо действащи подобрения), приоритет на икономическите реформи (само икономическият просперитет може да гарантира пълно решаване на социалните проблеми на населението).

Тактически за задоволяване на основните нужди на населението от жилища, медицинско обслужване и храна през следващите няколко години се препоръчват следните подходи.

1) Помощи за безработните. Предприетата през тази година реформа е разумна. Като всяка друга система за подпомагане на безработните и българската има своите слабости, но не изисква съществени промени.

2) Жилищно осигуряване. Системата на жилищното осигуряване е пример за посредствена, но функционираща система - почти всеки българин има някакво жилище. Извод: засега не правете опити да я промените.

По-конкретно:

• дайте възможност за развитие на жилищното строителство с цел увеличаване на жилищния фонд;

• дайте възможност на хората лесно и евтино да закупуват изоставени къщи в извънградските райони - така ще използвате най-рационално наличния жилищен фонд.

Като цяло обаче:

• запазете сегашната система на ниски наеми и субсидии на комуналните услуги за държавните жилища.

3) Здравеопазване. Системата на здравеопазването е пример за посредствена, но функционираща система с несигурно бъдеще. Засега средствата, отделяни за здравеопазването, не надвишават възможностите на страната. Ако през преходния период системата продължи да функционира както и преди, запазете я непроменена. Съществува обаче голяма вероятност зле платените лекари и сестри да предпочетат да напуснат. Ако се окаже, че системата е застрашена от "изтичане на мозъци" или ако все повече лекари предпочетат частната практика (което те ще имат възможност да направят въпреки писаните закони), тогава трябва да приложите следното ограничено, прагматично, но ефективно решение:

въведете минимални такси за всички здравни услуги за хората над социалния минимум,

въведете пазарни такси за определени процедури,

увеличете заплатите на лекарите, колкото и да струва това, за да ги задържите в системата.

Малките такси осезаемо ще намалят безотговорното използване на медицинските услуги, без значително да ограничат достъпът до тях. Същото се отнася и до пазарните такси за определени процедури, като това не изключва оказването на помощ при критични случаи. Голямо увеличение на заплатите на лекарите е възможно при сравнително ниски разходи (в системата работят само около 28 000 души), доколкото това увеличение се възприема като изолиран пример за заплащане при критични случаи.

4) Прехраната.  Това е единственият елемент в системата, който изисква радикална промяна. Особено важно е българското правителство да премахне контрола над цените на основните хранителни продукти и да въведе система за парично подпомагане на социално най-слабите слоеве от населението.

За всеки е ясно колко непопулярна в политическо отношение ще бъде тази стъпка. Ние обаче я препоръчваме но една съвсем проста причина: Докато се осъществяват останалите икономически реформи, българското правителство ще бъде принудено да плаща на производителите тези по-високи цени, за да поддържа производството и тези цени скоро ще се изравнят с пазарните. Според всички правдоподобни предположения за разликата между субсидираните и пазарните цени  българското правителство скоро ще се окаже в положението да отделя твърде голяма част от ограничените си средства, за да гарантира снабдяването с основни хранителни продукти. Ако пък правителството не успее да осигури необходимите средства, страната ще бъде изправена пред остър недостиг на основни храни. Премахването на субсидиите вероятно ще предизвика политически проблеми, но само по този начин правителството ще бъде в състояние през следващите няколко години да отпуска необходимите средства за жилищно строителство, здравеопазване и помощи за безработните.

         Тъй като става дума за съществени промени, ние няма да се опитваме да формулираме точно начините за подпомагане на онази част от населението, за която ще бъде невъзможно да си осигури достатъчна прехрана на пазарни цени. Все пак е възможно да се формулират принципите, залегнали в основата на реформата: Голяма част от населението ще има необходимите средства и ще купува хранителни стоки на пазарни цени. Следователно усилията на правителството трябва да бъдат насочени за подпомагане на тази част от населението, която ще срещне трудности при осигуряването си с пълноценна храна.

Проблемът

Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991 г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме, обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработица - около 1 000 000 души. Що се отнася до инфлацията, икономистите от българското правителство предвиждат, че нивото и ще достигне 80-90% през 1990 г. и над 200% през 1991 г. Тези изчисления, обаче, са направени преди да влезе в сила сегашния план за индексация на заплатите и пенсиите и трябва да се считат за остарели.

Проблемите на инфлацията и безработицата се усложняват още повече от "изтичането на мозъци". Едно проучване на Института по социология показва, че повече от 100 000 от най-квалифицираните млади българи вероятно вече са напуснали страната. Тази цифра сигурно ще се увеличава със задълбочаване на кризата. Демографските особености на българското население още повече усложняват нещата. Два милиона българи са над трудоспособна възраст, а други два - под трудоспособна възраст. Като прибавим и увеличаващата се безработица излиза, че през следващите няколко години не повече от четири милиона работещи в България ще трябва да произвеждат достатъчно, за да изхранват население от приблизително девет милиона души и да поддържат приличен жизнен стандарт.

В близко бъдеще тези проблеми ще продължат да съществуват, каквито и икономически мерки да се предприемат. Дори и най- радикалните реформи няма да доведат до всеобщо благоденствие през 1991 г.

 Потребностите

През последните 45 години българите, както и останалите народи в страните с комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но и пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предполага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара -несигурност и пазарни цени. Както и другите народи от източноевропейските страни и Съветския съюз, българите предпочитат да вземат най-доброто от двата свята - изобилие и ниски цени, право на избор и сигурност. Следователно, социалната реформа трябвала се осъществи в контекста на тази политическа реалност.

Две гледни точки за социалната реформа

Най-широко разпространеното мнение, споделяно от почти всички български експерти, с които разговаряхме, е, че България трябва да се стреми да задържи досегашния жизнен стандарт, независимо от инфлацията и безработицата. Хората, които поддържат това мнение признават, че ще има трудности, но тези трудности трябва да бъдат минимизирани. Те смятат, че преходът към пазарна икономика ще се осъществи на две нива: ниво на реформите и ниво на социалното осигуряване. Реформите ще предизвикат съществени промени и сътресения в икономиката. Положителният резултат от тях ще се почувства след известно време, в началото само сред най-предприемчивите българи, а постепенно и сред останалата част от населението. Междувременно на ниво социално осигуряване нещата трябва да останат почти непроменени, защото неговите функции са да вдъхват стабилност и сигурност в един несигурен свят. За тази цел трябва да бъдат запазени досегашните социални придобивки. Тяхното премахване би довело до социални сътресения и икономически трудности, които могат да попречат на целия обновителен процес. Така безплатното здравеопазване и контрола върху наемите, обществените услуги и основните хранителни продукти трябва да бъдат запазени. Помощите за безработните трябва да бъдат щедри и повсеместни. Последиците от инфлацията трябва да се компенсират чрез индексация на заплатите и пенсиите.

Това разбиране за социалното осигуряване поражда два въпроса:

1) Желателно ли е?

2) Възможно ли е?

 Ако този доклад разглеждаше дългосрочните перспективи на България, най-важен щеше да бъде въпросът "Желателно ли е?". Но когато става дума за социално осигуряване, България все още не може да си позволи да мисли за далечното бъдеще. През следващите няколко години най-важният въпрос ще бъде "Възможно ли е?".

Така стигаме до другото разбиране за осъществяване на краткосрочни социални промени в България. Според този възглед, който можем да наречем "доктрина на оцеляването", през преходния период България трябва преди всичко да осигури никой от нейните граждани да не гладува, да не ходи гол и бос, да не бъде бездомен и да не бъде лишен от базова медицинска помощ. Тя няма да има друг избор, освен да премахне част от субсидиите и помощите, раздавани безвъзмездно на цялото население.

Компромисен вариант

Освен тези два възгледа съществува и трети, според който най-важните промени в развитието на България се отнасят до икономическата сфера. Икономическите реформи трябва да бъдат радикални, бързи и преди всичко - ефективни. Те обаче, ще породят силни обществени сътресения. Следователно, сега не е време да се опитваме да създадем идеална система за обществено осигуряване. Обратно, при осъществяване на социалните реформи, трябва да се водим от принципите на прагматизма и минимализма. Ако една система функционира сравнително добре, тя трябва да се запази, дори и по принцип да се нуждае от съществени промени. Ако системата, обаче, започне да се разпада, трябва да бъдат намерени възможно най-лесните, прагматични и евтини начини, за да бъде закрепена. Няма нищо лошо в бързите подобрения, стига само всеки да разбере, че те са временни и несъвършени.

Третият водещ принцип при осъществяване на реформите е приоритетът на икономическите реформи. За осъществяване на икономическите реформи са абсолютно необходими следните условия: стабилна и конвертируема валута, създаване на благоприятен климат за чуждестранните инвестиции и развитие на българската частна инициатива. Без тези условия всичко останало, включително и социалното осигуряване, е обречено на провал. Ако някой от елементите на съществуващата система за социално осигуряване пречи на провеждането на икономическата реформа, той трябва да се преосмисли. Ако пък е необходима радикална промяна, тя трябва да се предприеме, независимо от политическата цена, която ще бъде платена в кратък срок.

Това води до един съществен извод - особено важно в момента е да се каже истината на българския народ. Народът, както и официалните институции, трябва да разберат защо се предприемат тези нелеки стъпки. Те трябва да разберат, че през следващите няколко години българската нация ще трябва да мисли не за създаване на идеална обществена система, а да прави всичко необходимо за своето оцеляване. Подобна искреност няма да премахне политическите загуби, но ще ги направи поносими.

Досегашни резултати

В областта на социалното осигуряване основните институции и системи почти не са променени. Пенсионната възраст за мъжете все още е 60 години, а за жените - 55 години. Пенсията се определя на базата на приравнения брутен годишен доход, изчислен въз основа на три последователни най-добре платени години от трудовия стаж. Медицинската помощ е безплатна за всички българи. Разликата между работещи и пенсионери е единствено в това, че пенсионерите получават безплатно предписаните медикаменти. Отпускът по майчинство и издръжките за децата не са променени. Същото се отнася и до наемите за държавните жилища. Субсидиите за обществените услуги и основните храни (хляб, мляко, месо, олио, масло, яйца, захар) не са променени и не се включват в плана за либерализация на цените. Единствените съществени промени в областта на социалното осигуряване засягат помощите за безработни и индексацията на заплатите и пенсиите.

Помощи за безработни

Според плана, приет през 1990 г., всеки, който загуби работата си, има право на парична помощ. През първия месец тя се равнява на една месечна заплата, през следващите пет месеца намалява с 10% на месец, докато достигне минималната работна заплата - 165 лева. През следващите три месеца безработният получава по 165 лв. Така всеки безработен има право да получава парична помощ в продължение на 9 месеца. Въвеждането на помощите беше придружено от създаването на мрежа от трудови бюра в страната. Като цяло тази система изглежда подходяща. Тя, разбира се, ще породи същите проблеми, както и всяка друга система за подпомагане на безработните. Тези проблеми са преди всичко в липсата на стимули за търсене на работа. Една щедра система за осигуряване лишава безработните от желанието да намерят нова работа. В България този проблем ще бъде особено остър за работниците с минимални заплати. Практически, работник със заплата, близка до минималната, ще получи девет месеца платен отпуск при съкращаване. Но тъй като свободни работни места почти няма да има, колкото и енергично хората да ги търсят, този недостатък на системата не е фатален.

Предлагаме сегашната система за подпомагане на безработните да остане непроменена.

Индексация

Тази реформа, влязла в сила на 01.09.1990 г., изисква индексация на заплатите и пенсиите, за да се смекчи ефекта от инфлацията върху покупателната способност на гражданите. Системата за индексация беше замислена като средство за подпомагане преди всичко на хората с минимални доходи, като компенсацията намалява с нарастването на заплатата.

Тази цел се постига лесно на думи, като се определи зависимостта между размера на заплатите и частта от инфлацията, която следва да бъде индексирана. Възприетата в България система, обаче, не постига тази цел. Според приетата схема за индексация, работещите в Бтлгария са разделени на 4 основни категории според размера на заплатите им:

1. Хора със заплати, между 1,0 и 1,7 пъти минималната работна заплата (165 лв.) индексацията е 100% спрямо индекса на инфлацията.

2. Хора, чиито заплати са от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната заплата: индексацията е 60% спрямо индекса на инфлацията.

3. Хора, чиито заплати са от 3,0 до 4,5 пъти по-високи от минималната заплата: към заплатата се добавя сума, 3 пъти по- голяма от тази, която получава един работник с минимална работна заплата.

4. Хора, чиито заплати са 4,5 пъти по-високи от минималната заплата: към заплатата се добавя сума, равна на тази, която получава един работник с минимална работна заплата.

За пенсионерите категориите са следните:

1. Хора с пенсии, не по-големи от 1,7 пъти минималната работна заплата: компенсацията е 100% спрямо индекса на инфлацията.

2. Хора с пенсии от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната работна заплата: компенсацията е 60% спрямо индекса на инфлацията.

3. Хора с пенсии 3 пъти по-високи от минималната работна заплата: към пенсията се прибавя сума, три пъти по-голяма от сумата, която получава един работник с минимална работна заплата.

Тук трябва да разгледаме два основни въпроса, свързани с индексацията. Първият от тях е част от по-общия въпрос дали изобщо индексацията е подходящ начин да се решат проблемите на страната в настоящия момент. Този въпрос ще бъде разгледан по - нататък. Вторият въпрос, който ще обсъдим тук, се отнася до някои основни грешки във възприетата система на индексация. Фигура 1 показва какво ще бъде влиянието на различните нива на иновация върху доходите на трудещите се от четирите категории.

Основната грешка е свързана с определяне на размера на компенсацията за хора, чиито заплати са от 3 до 4,5 пъти по - високи от минималната работна заплата. Според установената схема те трябва да получават сума, три пъти по-голяма от тази, която получават работниците с минимална работна заплата. Това е много повече от компенсацията, определена за работниците от втората група (със заплати от 1,7 до 3,0 пъти по-високи от минималната). От друга страна, работниците, които получават заплати точно 3 пъти по-високи от минималната заплата, получават пълна компенсация, също както и работниците с най-ниски заплати. За работниците от третата група, (със заплати от 3.0 до 4.5 пъти по-високи от минималната) може да се каже, че каквото и да е нивото на инфлацията, те ще бт^дат в по-изгодно положение от тези в предходната група.

Тук можем да споменем още някои несъвършенства на възприетата система за индексация, които засягат голяма част от трудещите се в България. Сравнете например един работник, който получава заплата 1,7 пъти ио-голяма от минималната и друг, който получава само няколко лева по-малко. Тъй като първият получава компенсация в размер на 60% от нивото на инфлацията, а вторият - 100%, разликата в покупателната способност на двамата ще се увеличава с нарастване на инфлацията, докато накрая по-ниско платеният работник ще получава повече. Обърнете внимание на фигура 2, която показва разликата в доходите на работниците непосредствено под и над границите на всяка отделна категория.

От тези сравнения става ясно какви големи различия ще се породят в доходите на хора, които преди индексацията са получавали почти еднакво заплащане. От тях стават видими и някои странни ефекти. Да вземем за пример един работник, чиято заплата преди въвеждането на плана е била 4,5 пъти по-висока от минималната. При ниво на инфлацията 400%, неговата покупателна способност ще се изравни с покупателната способност на работник, който преди е получавал заплата 1,7 пъти по-голяма от минималната и ще представлява половината от покупателната способност на трети работник, чието заплащане преди въвеждането на плана е било малко под 4,5 пъти по-високо от минималната работна заплата. Не е необходимо да навлизаме в подробности, за да видим, че сегашната система на индексация не отговаря на първоначалния замисъл на своите създатели. Тя ще породи социално напрежение поради очевидните си недостатъци (без да споменаваме другите негативни ефекти, присъщи дори на най-добре замислената система за индексация). Ако системата на индексация се запази, тя трябва да бъде сериозно преработена.

Всяка друга възможност е по-добра от плана за индексация

Следва обосновка, че планът за индексация е неприемлив.

Първо, нека да разгледаме социалните последици от един план за индексация, който успешно осъществява първоначалните си цели - преимуществено подпомагане на хората с ниски доходи. Фигура 3 илюстрира описана една такава хипотетична система, базирана на алгоритъм, според който индексацията за хората с минимална работна заплата от 165 лева е 100% спрямо индекса на инфлацията. За всеки следващи 5% по-висока заплата, процентът на индексация намалява с 1, докато се стигне до индексация в размер на 25% (което става при заплати, равни или по-високи от 665 лв.) Фигура З показва и какво ще бъде влиянието на индексацията върху покупателната способност на хората, които са непосредствено на границите на отделните категории, т.е. тези, които получават минимална работна заплата или заплати съответно 1.7, 3.0 или 4.5 пъти по- високи от минималната.

Този план не споделя недостатъците на влезлия вече в сила в България, но резултатите от него са следните:

Първо, общонационалните системи за индексиране на заплатите и пенсиите, като тези в Аржентина и Бразилия, винаги са били съпътствани от много високо ниво на инфлация по класическите икономически причини. Инфлацията съществува най-вече защото парите са много, а стоките - недостатъчни. Системите за индексация въвеждат в употреба хартийки, наречени пари, без да правят нищо за увеличаване на наличието на стоките. Логичният резултатът е спираловидна инфлация, която може да достигне хиляди процента годишно.

Второ, както ясно показва примерът, една система, която осигурява по-малка защита на по-високо платените, ще доведе до бързо намаляване на различията в заплащането. Това най-вероятно ще породи две реакции   сред   хората,   които   преди   въвеждането   на   системата   са получавали по-високи заплати: част от тях ще напуснат страната, а тези, които останат ще поискат по-сигурна защита срещу инфлацията. На това пък ще се противопоставят по-ниско платените. Така и двата изхода от тази политическа борба изглеждат еднакво лоши: Вероятно хората, които преди въвеждането на индексацията са получавали повече, ще надделеят и ще получат почти пълна индексация (плюс, навярно, компенсация за влошаването на покупателната им способност). Всичко това ще доведе до стремително увеличаване на инфлационните процеси и до състояние на хиперинфлация. Обратно, ако надделеят по-ниско платените, трябва да очакваме вълнения сред квалифицираните работници, засилване на политическите борби и по-нататъшна дезорганизация на икономиката. Всяка система за индексация, която осигурява по-добра защита на по-ниско платените категории работници, ще доведе до недопустими социални и икономически беди. Следователно, такава система е неприемлива, дори и при сегашното бедствено икономическото положение.

Така стигаме до по-общия въпрос: трябва ли пакетът от реформи да включва и система за индексация? По време на разговорите ни с представители на управляващата партия и опозицията, най-разпространеното твърдение сред привържениците на индексацията беше, че те по принцип не я одобряват, но не виждат друга алтернатива. Ние, обаче, смятаме, че всяка друга възможност е за предпочитане пред индексацията, защото последиците от индексацията най-вероятно ще заличат всички добри резултати от останалите икономически реформи. До този извод стигаме в условията на задълбочаваща се икономическа криза, при която за България става задължително привличането на западни инвестиции. Без тях може да се очаква, че след няколко години страната ще се превърне в аграрно общество, което при това трудно ще задоволява основните си нужди. Инвестирането на западни капитали няма алтернатива. Нито Съветският съюз, нито останалите страни от СИВ предлагат някакъв изход. Не са достатъчни и помощите, които някои чуждестранни правителства и организации вероятно ще отпуснат на България.

В такъв случай трябва да се запитаме какъв ще бъде ефектът на индексацията върху чуждите инвестиции. Най-меко казано - катастрофален. Индексацията ще доведе до спираловидна инфлация. Тя от своя страна ще осуети всеки опит за превръщане на лева в конвертируема валута и ще направи международните финансови операции трудни и рисковани в момент, когато България трябва да се съревновава с много други страни. Спираловидната инфлация ще отклони енергията на населението от пазарната икономика и ще я насочи към черния пазар, на който се оперира с твърда валута. Инфлацията ще доведе до тежки и продължителни политически и социални конфликти. С две думи, всяка друга възможност е по - добра от индексацията.

На това наше твърдение отговориха, че индексацията поне ще запази покупателната способност на населението и следователно ще спаси хората от пълна мизерия. Но ние смятаме, че същият резултат може да бъде постигнат и по друг начин.

Варианти на реформите

Вече описахме два алтернативни възгледа за системата на социално осигуряване в България. Първият възглед се поддържа от противниците на реформите, според които през преходния период трябва да се запази съществуващата система. Другият възглед,"школата на оцеляването" в условията на икономическата криза, България трябва преди всичко да се грижи за най-бедните и същевременно радикално да промени системата на социалното осигуряване.

Изниква въпросът: При наличие на реалистични прогнози за икономическо положение през следващите две години, ще може ли българското правителство да отделя достатъчно средства за поддържане на системата в досегашния и вид?  Анализите, които следват не дават еднозначен отговор на този въпрос. Различните елементи на системата за социално осигуряване в България се финансират по твърде различни начини. За начало ще обсъдим най-общо разходите, отделяни за здравеопазване, пенсии, помощи за безработните и програми за отпускане на субсидии.

 Здравеопазване

Не успяхме да се доберем до публикувани данни за разходите за здравеопазване. Един български служител ни информира, че целокупните разходи за системата възлизат на около З милиарда лева годишно. Анализите в този доклад се базират на тези данни. Ако те са по-ниски от действителните, анализът трябва да бъде съответно преработен.

 Пенсии

Според Международния валутен фонд, който използва данни, изнесени от Министерството на финансите, за пенсии през 1990 г. са отпуснати от бюджета 3.225 милиарда лева. [1] 




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. dimat - Г-не,
23.03.2013 20:25
При много добрият анализ на "прехода"(уж от социализъм към капитализъм), ще си позволя едно несъгласие с Вас и то се отнася,до неосъществената цел на плана
Ран-Ът.Според Вас,той не е осъществен,защото не е постигнат търсения реален
преход(ако,добре съм Ви разбрал).Според мен,планът е осъществен може да се
каже почти напълно.Разликата между Вас и мен,обаче,е тази,че за мен планът е
бил друг,скрит,може би даже и от по-голямата част от тези,които са го приели.
Признавам,че,въпреки,че го бях чел преди поне 5-6 години,аз го осъзнах едва на-
последък.За мен,основният план е бил не баналното преминаване от социализъм към капитализъм,А ДЕМОНТАЖЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС.Не на другите съставки
на народа на България,а именно на него.Цялата административна,икономическа,
образователна,здравна и пропагандна машина бяха задеиствани за осъществяване
на тази задача.Включително и множество задгранични канали.И за голямо съжаление,"те" успяха(моля се да не съм прав,но..).Сега вече е налице един оре-
дял,опростачен,чалгализиран,необразован,обезверен,с ниска раждаемост,смач-
кан народ.Така,че за мен,главната цел на Плана е постигната.Поне,за мен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ackoleff
Категория: Новини
Прочетен: 298762
Постинги: 109
Коментари: 165
Гласове: 249
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031