Докосна струните. Лирата звънна. Мелодията се люшна. И се понесе. Волна и млада. Над поляни. Над гори. Литна към облаците. Завърна се към долината. Повдигна се на пръсти. Заигра се с птиците. Последва ятото им. Посочи слънцето. Събра златни лъчи. Спусна се към земята. Удари се в скалите. Отскочи нагоре. Падна до нозете й. Като послушно кутре се приюти до нея... Знаеше Орфей. Че песента му ще я стигне. Неговата Евридика...
            А тя се ослуша. Тръсна коси. Къде ще ходи по късна доба... Я! Цялата къща чака на нейните две ръце. Кога ще сколаса? И да изчисти. И да сготви. И да подреди. После да отиде и на лозето. А там кехлибарено грозде чака да бъде обрано. А после на вино сторено...
            Запретна поли. С голи нозе затъпка зърното. А то сякаш това и чака. Пуска сладък сок. Потича на вадички. Събрало меда на пчелите. Аромата на цветята. И магията на биле омайно...  Не стъпва.  Играе. Танцува. В душата й мелодия звучи. Онази. Дето е пратена. За нея. И тя занарежда. Зашептя. Слова. Непознати. Незнайни. Вълшебни. От тях виното става за чудо и приказ. И който от него опита, то в сърцето го удря. Главата му се мае. Коленете му треперят. Губи сили. И има само ищах. За любов...
             Е, това ще приготви Евридика. За своя Орфей. Не му е признала. Че в сърце си го е понесла. Още като го е чула. Виртуоз е на лирата той. Нали всеки тук се поспира. Вятърът своя бяг пресича. Зверовете диви кротко лягат в краката му. Птиците не извисяват глас. Слушат песента. Сякаш е неземна. Създадена не от човек, а от ангел небесен...
             Бърза Евридика. Да пресрещне момъка. Да му даде да отпие. От омайното вино. За него направено.  От най-зряло грозде. С най-мили думи наречено. С магьосниче магьосано... Завидяла им е веда вещерица. Превърнала е виното в бистра водица. Да е мирна главица. И няма следа от чародейно слово. И няма диря от любовно биле...


               02.2015
                 injir

е, поне ще си я хапне за мезе :)))
Поздрави и усмивки, приятелко! ;)

Фури! Утрепа ме. :) Все се шегуваш.

Жалко за виното, за билето!...

Благодаря, ИНЖИР!

Това е най-чиста Поезия!
Благодаря, ИНЖИР!

Бяла, червена и засмяна през цялата година!
Поздрави!:))

Поздрави за красивото!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Честита!